Можете да мислите за 8 март като за: Международния ден на жената, Ден на майката, "тъп соц празник", втория петък на март 2013 година – изберете си или пък не го мислете въобще. Минимално ме интересува.
Днешният празник (да, празник е!) се оказва поредният противоречив такъв. И днес ще има жени, които няма да празнуват, защото в техните среди е суперготино да не се празнува нищо или те самите са суперготини и не им трябват зюмбюли за доказателство. Ще има мъже, които ще го заклеймят, защото е поредният повод да им вземат парите с най-скъпите цветя в годината или пък такива, които няма да вземат лалета на приятелките си, защото това е ден на майките. Ще има и хора, които просто ще го забравят.
Всъщност, интересува ме какво мислите за днешния ден. Днес е Ден на майката. Като символ. Като връзката между две поколения. Като мечтата да бъдеш такава. Като уважението за ролята в обществото – в най-общия смисъл. Като Емилия – в най-конкретния смисъл: моята майка. Така съм решила. Толкова ли е трудно да звъннеш на майка си днес? Дано да я имаш, дано физически да можеш...
За всички реализирани майки, за всички майки в процес на 9-месечно производство, за всички жени, които знаят, че по един или друг начин някога някой ще им казва "мамо” - следващата музикална селекция е за вас. И за моята майка също...
Ако вашата майка харесва рап...
Ако вашата майка харесва рок...
Ако вашата майка харесва соул...
Ако вашата майка харесва поп...
Ако вашата майка не знае английски...
Ако вашата майка е най-добрата на света...
