Hej! Hoppas ni mår bra*. И до тук с Google Translate – да речем, че поне това изречение е достоверно :). Да си поговорим за Швеция и шведския експорт на кадри към Холивуд. Веднага започвам с две имена – Долф Лундгрен и Малин Акерман и се сещам за още две-три популярни лица от света на модата, а покрай нея и киното, или такива, които са известни с това, че са известни. Едно е ясно – има някакъв потенциал в това студено, поне според моите разбирания, място.
Правя това смело изказване, след като в рамките само на седмица гледах двама актьори, доскоро известни само в родината си, в американски, при това касови, продукции. Думата ми е за Микаел Нюквист и Нуми Рапас, а филмът, благодарение на който, вече се изявяват и отвъд океана е "Момичето с драконовата татуировка" (Män som hatar kvinnor). Че кой друг да е, бих възкликнала и ще спра дотук, рискувайки да продължа с мнение за американизираната версия на една от книгите на Стиг Ларшон, а това не би било на добре.
Не бих тръгнала да правя сравнение и между Нуми и Руни (Мара) – някак не виждам място за такова
Нуми Ньорен (по-късно Рапас) – дъщеря на актриса и испански изпълнител на фламенко, е родена на 28 декември 1979 г. Запознавайки се едва като тийнейджър с баща си, след като той не дочаква появяването й на бял свят, тя разбира, че освен испанската жилка, във вените й тече и циганска кръв. Типична шведка, няма що. Когато е на пет майка й и доведеният й баща се местят в Исландия, където момичето живее три години. Когато се върнахме в Швеция от мен се очакваше да посещавам нормално училище, да спазвам правилата, да стоя на едно място по цял ден и да вдигам ръка, за да отговарям на въпроси.
Семейството ми знаеше, че ще си има разправии с мен, разказва актрисата
Така и става – невръстната девойка се превръща в обрасла с пиърсинг перхидролена тийнейджърка, която обръща по шише уиски на вечер. Не харесва момичешките работи и иска да се бие (а и да пие) като момче. Малката подробност – така наречената й "малка лудост" не трае прекалено дълго, а и още на осем момичето получава малка роля в исландски филм, която на по-късен етап отваря апетита й за киното. Така до 15-годишна възраст, когато Нуми решава да прекрати с пиенето, пък и със семейните връзки, за да се присъедини към театралното училище на Стокхолм.
Малко след това започва да се снима в шведския сериал Tre kronor и продължава с роли както в театъра, така и в различни местни телевизионни и кинопродукции. „Всичко ми се случи рано. Напуснах семейството си, за да замина за Стокхолм, на 15. Омъжих се на 20, а синът ми се появи, когато бях на 23 години”, казва актрисата. Рано загубва и истинския си баща, а омъжвайки се за отскоро вече бившия си съпруг променя и фамилията си.
Рапас означава хищна птица
"Не бях близка със семейството си. Сега съм в добри отношения с майка си, но това до скоро не беше така. Когато срещнах Ола исках с него да създам нещо напълно ново. Като дете в Исландия веднъж ястреб застана на метри от мен и ме погледна. Те гледат така, сякаш знаят всичко. Тези птици са невероятни, а фамилията просто ми пасна", признава Нуми. Всичко е в очите, бих добавила аз. Та, актрисата си е хищник отвсякъде, при това не в лошия смисъл на думата. Има онзи изключителен поглед, който може да каже много без думи, пък и няма нужда.
Със сигурност не мога да дам обяснение защо режисьорът Нийлс Оплев избира точно нея за ролята на Лисбет Саландер, но за мен отговорът е един – всичко е в очите и в миналото й. Тя използва старите дупки по ушите и тялото си за пиърсингите на героинята си. Отива на снимачната площадка променена до такава степен и влязла в ролята, та чак режисьорът не може да я познае.
Признава, че по време на снимките се е претопила в Лисбет -
мразела е не само мъжете, но и жените около себе си. Съзнава, че това й поведение през 18-те месеца работа по филма е довело до отчуждение и към собствения й съпруг. Заслужавало ли си е всичко това? Погледнато от чисто професионална гледна точка – със сигурност. За ролята си в трилогията "Милениум" тя получава шведския еквивалент на Оскар, а за нея се заговаря и извън границите на страната. До скоро тя не знае и думичка английски, но среща с режисьора Ридли Скот и твърдението от негова страна, че ако говори езика добре, няма да има затворена врата за нея, бързо, бързо я убеждават и тя сяда над книгите.
В крайна сметка именно Скот е един от режисьорите, с когото тя работи наскоро. Филмът е "Прометей" (Prometheus), а у нас той ще бъде по екраните през юни. Първата англоезична лента на шведката обаче е "Шерлок Холмс: Игра на сенки" (Sherlock Holmes: A Game of Shadows), където тя играе циганка. Дали поради потомствени причини, или не, но й отива. Особено свежа и различна изглежда тя на фона на предишното си, значително по-тъмно и мрачно превъплъщение.
Да бъде различна. Това е нещото, което лично аз очаквам от Нуми Рапас занапред
Особено в човеко/личностоядната машина, наречена Холивуд. Че има характер за трима вече е ясно, че ще успее да съхрани себе си и дивото в погледа си – за това се надявам. Момичето, което дълго време не харесва да бъде такова, еволюира, минавайки през различни етапи. Лисбет Саландер вече е в историята, заменена от дребничка, стилно облечена млада дама с буйни коси. Ура за хищните птици и mycket framgång* занапред.
*От шведски: Здравейте! Надявам се, че се чувствате добре.
*От шведски: Много късмет.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos