Снежен уикенд. Мирише на въглища, пудра (снежна) и поезия – в зависимост от това къде сте и къде ви се иска да бъдете. Ако случайно или умишлено сте попаднали в TRACKTOP-а, ароматът вече ви е познат. Вдишайте музиката, която си харесахме през последните 5-6-7-8 дни и да се надяваме, че ще цъфнете от удоволствие с парчетата, с които ви опрашваме тази седмица.

Iceage – Ecstasy 

Не смея да се отпусна и дишам смело
Защото това значи да се върна на село
Да се срещам в малкото опушено кафе
С оная дето страда от шизофрения
Евентуално да се пропия с джин, да вия
Да не мога да позная собствената си майка
Да се правя пред кучето си, че съм наред
Да стана дебел слон без хобот
Шампанско в устата си да лея
Бутилките да чупя в стегнати задници
Да гледам тоя плъх в тролея
Да наричам себе си с думи за лунатици
Да газим в топлата кал
Тя държи галантно чл*на му
Сред тъмни лагуни от жал...
Мечтаейки за племето Чиму - E.M.

Disclosure feat. AlunaGeorge – White Noise

И сваляш ме с очите на газела
Кажи нещо за опиум, сладурче,
и ще те чуя
Вземи една инжекция,
каквато и да е
Снимката ти, пукаща се като кал на слънце
Под погледа ми от желиран огън
Като величествената машина на Да Винчи
Не бях при тебе за началото
Не ще съм там за края
Гол наркоман, застанал на слънце
С врати, които се отварят само с тишина
Еякулирам над солените блата,
където нищо не расте -
дори и мандрагора. - E.M.

Kodaline – High Hopes 

Kodaline е като Коралайн, но с Д. Това обяснение на името на ирландската банда може дори да мине за официално, защото момчетата от групата признават, че името им не означава абсолютно нищо... засега. Искали да си измислят заглавие, което да си е само тяхно и да си притежават правата върху него, очевидно с идеята, че някога ще има за какво да претендират. "Някога" е днес.

Kodaline могат да претендират, че са виновниците за безразборен кеф и необуздано музикално щастие сред десетки хиляди фенове по света. Признава им се! Не знам кое е най-готиното им парче, но знам кое е най-новото им парче с видео – "High Hopes". За някои фенове лидерите в споменатите "Най-" класации сигурно се припокриват...

"High Hopes" e балада за Надеждата – едновременно в ролята на Откровената заблуда и Щастливия край, в ролите на Лошия и Добрия! Хубавото е, че независимо в кой образ ни се явява, Надеждата ни кара да се чувстваме добре... както като слушаме любима музика. Тази седмица едно от имената на любимата музика е Kodaline, въпреки че няма никакъв смисъл... - Е.И.

Steven A. Clark – Bounty 

Звънят ти, защото си един от 10-те суперготини независими изпълнители (в момента, според някакви критерии), с предложението да напишеш, запишеш, смесиш и пуснеш едно парче за един проект... в рамките на 2 дни. И ти се съгласяваш и го правиш, защото си Стивън А. Кларк (Steven A.Clark).

Проектът се казва "Shaking Through" и вече има три издания с по 10 инди музиканта, които доказват, че с мераци и талант 2 дни са достатъчни за завършването на една песен.

Резултатът от експеримента на Стивън А. Кларк се казва "Bounty" и е по-поп превъплъщение на готиния глас на младия изпълнител, когото познавам и харесвам. Парчето не може да бутне "My Life Til This Point" и "F.U.C.K. Pt. 2" от челната позиция в личната ми класация, но, след като продължително прекалявах с двата албума на г-н Кларк, новата му песен ми дойде свежо и навреме. - Е.И.

MS MR – Fantasy 

Настанявам MS MR в търсачката и насреща ми изскача TRACKTOP 29, който сякаш е прегазил интернетА преди 100 години (септември 2012), но веднага си спомням седмицата, в която излезе EP-то "Candy Bar Creep Show" на MS MR в своята цялост. Тогава съм написала, цитирам се: "Честно, колко често попадате на изпълнители, които ви омагьосват с абсолютно всяко парче?", имайки предвид, че нюйоркското дуо са точно от този тип изпълнители.

Това ми впечатление се затвърди и с последната песен на MS MR – "Fantasy", която бе представена от бандата през изминалата седмица. И вече нямам търпение да дойде времето, когато ще имат вече поне 3 издадени албума, които поне за час и половина да могат запълнят неспокойното пространството между ушите ми с радост, която да се стеле некоординирано по крайниците ми.

Да, парчето звучи като да е на Florence And The Machine, но знайте, че коментари от рода на "копират Флорънс" няма да се визуализират на нашия сайт, защото е възпитан да не приема провокации... - Е.И.