Тодор Лазаров – Джуджи е един от най-известните български каскадьори. Участвал е в някои от най-мащабните холивудски продукции, снимал е рамо до рамо със суперзвезди като Брад Пит, Дуейн Джонсън – Скалата, Хавиер Бардем, Пенелопе Крус.
Пред bTV той разказа за пътя си от залата по джудо до световното кино и какво го зарежда и мотивира днес.
„Почти 20 години се занимавам с каскадьорство, тръгнах от залата по джудо и самбо, всъщност. Първият ми филм – казваше се „Тя“, американска продукция. И всъщност от залата ме взеха. Аз тогава бях с една дълга руса коса, сини очи и те: „А, ти точно ще ни свършиш работа!“. И отидох на снимки, в киноцентъра беше. Режисьорът ме видя: „Ей сега тука ще тичаш на това поле, ще те убият и актрисата ще дойде да плаче за тебе“. Питах как трябва да падна и тогава координаторът каскади каза: „Нали си гледал как футболистите падат за дузпа?. Ей така падни“. И аз така го направих и общо взето това ми беше първият филм“.
„С големите звезди, ама наистина големите звезди се работи много лесно – казва Тодор. – С тези, които не са толкова звезди – се работи трудно. Хора като Брад Пит, като Хавиер Бардем и Пенелопе Круз – ами... душици. Той иска да свърши работа, да помогне, кадърът да стане супер и прави точно каквото му кажеш, не се оплакват“.
Тодор е част от каскадите в мегапродукциите „Троя“, „Херкулес“, „Враг номер едно“ и „Хрониките на Нарния“.
Казва, че най-опасната каскада, която е правил, е падане от 18 метра.
По думите му да живееш на ръба е стресово, „защото ти наистина си на ръба, винаги. Понякога даже кракът е леко така... от другата страна“.
Не изпитва точно страх. „Адреналинът, който изпитваш по време и преди каскада, те кара да те е страх, но не този страх. Този страх е малко по-различен и трябва да се изпита – не можеш да го обясниш. Той е някакъв страх, примесен с адреналин“.
Работата му със сигурност не е безопасна – Тодор си е вадил рамото, късал е менискус.
Заради професията си той е обиколил целия свят. Снимал е в Колумбия, Индия, Малайзия, Нова Зеландия. Понякога прекарва по осем месеца в чужбина. Когато се връща у дома, посещава залата по джудо, откъдето е започнала кариерата му на каскадьор.
„Преди много повече стоях в залата. Сега съм много виновен пред децата и всичките треньори от нашия клуб. Децата много ме зареждат – от тях струи такава невинност, такава доброта... тази енергия, която е чистата, неопетнена, ме зарежда“, казва той.
Преди няколко месеца Тодор основава фондация „Благодаря ти“. Тя свързва хората в нужда с тези, които искат да им помогнат. Прави го и защото смята, че държавата е абдикирала.
„Моята мотивация е, че трябва да виждаме хората щастливи, трябва да ги правим щастливи по някакъв начин, трябва да предаваме тази енергия, защото, ако аз имам някаква позитивна енергия, трябва да ти я предам на теб, за да можеш ти да се усмихнеш, което също е някаква помощ – да подариш усмивка – много е лесно“.
Вижте повече във видеото: