Трима учени и ръководители от ЦЕРН получиха Европейската награда за физика "Едисън-Волта" за Хигс бозона.
Отличието се присъжда веднъж на 2 години и е учредено от италианския научен център "Алесандро Волта", от италианската компания Едисън и от Европейското дружество по физика. Наградата се състои от медал, грамота и сума от 10 000 евро.
Лауреатите сега са главният директор на ЦЕРН Ролф Дитер Хойер, директорът на ускорителите на ЦЕРН Стивън Майерс и научният директор на ЦЕРН Серджо Бертолучи. Отличието си те получиха в италианския град Чернобио вчера.
По този повод Хойер подчертава в ексклузивно интервю за в. "Кориере дела сера", че частицата открита в Големия адронен колайдер на ЦЕРН миналата година, която силно прилича на отдавна търсения Хигс бозон, ще промени със сигурност света. Особено ако действително се потвърди, че това е отдавна търсената частица. Но първоначално Хойер очаква тя да няма практическо приложение, а едва на последващ етап да се усети ефектът от това откритие.
Директорът на ЦЕРН припомня, че всички велики открития са минали по този път. Първо хората са се чудили за какво са им, а после са започнали да се използват практически. Типичен пример е създадената в ЦЕРН през 1989 г. първа интернет мрежа, която днес "ражда" 15 процента от световната икономика и която е променила по съществен начин живота на хората.
Друг пример е от 1929 г., когато английският физик Пол Дирак стига до извода за съществуването на антиматерията, която се наблюдава експериментално няколко години след това. Никой тогава не си е помислял, че това откритие ще има практично приложение.
Дори днес много хора мислят, че антиматерията е само научнофантастична измислица, която се използва само в романите. Но именно антиматерията служи за диагностицирането на туморите с позитрон емисионната томография /ПЕТ/, припомня Хойер. Първият прототип на тази технология е бил реализиран преди 30 години именно в ЦЕРН.
Според Хойер откриването на частицата, чиито характеристики силно наподобяват тези на митичния Хигс бозон, показва, че дори във време на криза властите трябва да инвестират в науката, образованието и иновациите. Чрез подобни инвестиции те ще покажат кураж и далновидност, защото в бъдеще откритите днес неща, които на някои могат да се сторят напълно излишни, могат да имат неочаквано практическо приложение.
