За първи път в България гостува носителят на Нобелова награда по Физика за 2017г. - американският проф. Бари Бариш. За приноса му към регистрирането на гравитационни вълни, проф. Бариш бе удостоен и с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийския университет.
Благодарение на работата му светът има вече не само очи в Космоса, но и уши. Той прави най-важните научни експерименти в световната модерна история.
Бари Бариш е американски експериментален физик, носител на Нобеловата награда за физика за 2017 г. за проекта LIGO, довел до първото директно откриване на гравитационни вълни, предсказано от Айнщайн преди повече от век.
От 1980г. насам той посвещава живота си на работа по открития към най-престижните научни институти в света, а днес е професор емеритус в Калифорнийския технологичен институт.
„Когато бях дете не знаех абсолютно нищо за науката, но ми харесваше да чета. Мислех си, че ще пиша новели, когато порастна и това беше амбицията ми до 15-16 годишен. В гимназията започнах да посещавам уроци по литература за напреднали. Научих за една велика американска новела, наречена "Моби Дик". Беше много сложна и скучна за 15-годишно момче като мен и реших, че ще направя нещо друго с живота си. След това исках да стана инженер и така днес съм учен." - разказва проф. Бари Бариш.
Бариш обичал най-много сложните лични истории, защото семейството му също имало такава.
„Баща ми е трябвало да се грижи сам за семейството и поради тази причина така и не е успял да завърши училище. Оженил се е за майка ми на 17 години, прекалено млад и поради тази причина са страдали много. Бяхме много бедни, живеехме в центъра на Америка – Небраска. Едва, когато станах на 10 години се преместихме в Калифорния. Младежките ми години бяха ужасни - по време на Втората световна война. Нямаха нищо общо с вижданията за добър живот на един типичен американец, не и докато не пораснах малко повече." - споделя още той.
Противно на очакванията на мнозина, любовта и отдадеността към науката не идват от родителите му.
„Родителите ми не са завършили дори университет. Те ценяха много образованието и винаги са се интересували от него, но никога не са имали дори и идея какво представлява науката или какво би могла да прави. Не съм имал особено добър пример от тях, не съм имал и специален учител, който да ме е насочвал, така че да открия пътя си сам." - разказва той.
Въпреки това, като дете той не спирал да задава любопитни въпроси на майка му и баща му.
„Спомням си, че веднъж попитах баща ми - това е и първият ми спомен за въпрос, на който не ми беше даден отговор. Беше типичен въпрос – защо ледът, който е направен от вода, изплува над водата, когато водата замръзне. Баща ми не успя да ми отговори и отидох в библиотеката. Това е първият случай в живота ми, когато съм се опитал да намеря отговора на конкретен въпрос сам. " - споделя Бариш.
Днес той има куп отговори за любопитните към мистериите на света, но споделя, че сложните процеси, на които е посветен работния му ден, могат да бъдат разбрани само на езика на учените, а това е математиката.
„Трудно е да обясня какво точно е науката, която прилагам дори на възрастен, защото говорим на грешния език. Правилният език за нас е езикът на математиката. В моя случай най-лесният начин е да направя аналогия с нещо. Аналогията, която бих направил за теб или пък за 6-годишно дете е, че ние всички разбираме понякакъв начин какво са вълните. Има водни вълни – вълни в океана. Има и вълни, които са свързани с електричеството. Тях не можем да видим, те са светлинни вълни, различен цвят са и са с различна големина. Имаме и вълни, които са свързнаи с гравитацията - те нямат нищо общо с другите, но общото между всички е, че са вълни, а ние всички разбираме какво представляват вълните." - обяснява той.
Голямото му откритие - регистрирането на гравитационните вълни означава преди всичко нови знания за това как работи Вселената.
„Когато направихме това проучване, не го направихме, за да можем да имаме по-късно по-добър часовник или по-добър телефон. Но пък понякога резултати водят и до това. Така, че отговорът ми е знанието, което човечеството ще има за света и за вселената, в която всички живееем." - казва Бариш.
„Когато засякохме тези вълни, те преминаха през апаратите ни около 5ч. сутринта в Луизиана, а аз живея в Калифрония – при нас беше 3ч. през нощта и аз спях. Когато се събудих имаше поредица от съобщения на компютъра ми. Това, не е първият път, в който аз получавам такива съобщения и в началото аз не ги приех толкова сериозно. Не съм имал мигновено този момент на "Еврика!". Бях много притеснен да не би да се заблуждаваме и да изглеждаме след това като глупаци. Работихме повече от месец след това, за да убедим себе си, че това е реално." - споделя още професорът.
Новината, че получава Нобелова награда получава по телефона и споделя първо със съпругата си.
„Много често за награди като тази ти се обаждат предварително и те питат дали ще я приемеш. При нобеловите награди не е така. Те просто ти звънят и ти казват - "Ти я получаваш!". Няма никакви предварителни слухове, никой не знае. Така се случи, че беше обявено по средата на деня в Стокхолм, Швеция и точно както с гравитационните вълни беше около 3ч. сутринта в Калифорния. Получих телефонно обаждане в 3 през нощта и човекът от другата страна на телефона – той беше представител на Нобеловата фондация и каза, че се обажда с добри новини, а след това продължи с обяснението и ми каза." - споделя Бариш.
Нобеловото отличие му дава трибуна за нуждите и надеждите на учени от цял свят, но посочва като голям проблем незаинтересоваността на американското правителство.
„В Америка, нашето правителство е съставено главно и изцяло от бизнесмени и адвокати. Няма учени в американското правителство, а много от решенията, които то прави са свързнаи с науката и я изсикват. Това е много голям проблем в страната ни. Tова, което се промени за мен е, че хора като теб, в Америка, репортери или пък политици започнаха да задават въпроси и да се интересуват от това какъв ще бъде моят отговор."
За разлика от свои предшественици той не е имал разговор със своя президент сред получаването на наградата.
„Имаше традиция в Съединените американски щати до този момент - когато нобеловите награди са анонсирани през октомври и връщени през декември - във времето между тези месеци, ако някой американец е спечелил нобелова награда, той е поканен от администрацията на шведското посолство в Вашингтон и има голямо събитие. Президентът идва на събитието в посолството или като част от активностите лауреата отива в Белия дом. Тръмп не дойде. Той стоя далеч от мен и всичко това." - споделя той.
Въпреки ежедневния научен труд, Бари Бариш отделя време достатъчно време за семейството си и другите си интереси.
„Винаги съм бил атлетична натура. Играя тенис, карам колело. Имам си церемония рано сутринта, за да мога да изляза на утринна разходка с колелото и имам много нервна енергия, която, ако се упражнявам рано сутрин имам енергия след това за всичко, свързано с науката." - казва той.
Бари Бариш има две деца, а от тях 3 внуци. Най-важният съвет, който е предал на наследниците си е да не спират да мечтаят амбициозно. Той се надява, че животът ни в бъдеще ще носи не само технологични и научни промени, но и обществени.
„Животът ни се променя много, много бързо, но си мисля, че по-важното нещо е, че и ние се променяме достатъчно бързо, за да можем да овладеем този свят и да се научим да живеем заедно. Това е надеждата ми, иначе няма да сме тук." - споделя професорът.
