Мърдането на ушите може да е по-скоро част от партито в кръчмата, отколкото умение за оцеляване, но хората все пак се опитват да наострят ушите си, когато слушат силно, установиха изследователи.

Движението на ушите е от решаващо значение за много животни, не на последно място, за да им помогне да съсредоточат вниманието си върху определени звуци и да разберат от коя посока идват.

Но докато човешкото ухо е много по-статично, следите от системата за ориентиране на ушите на нашите предци остават в това, което се нарича „невронен фосил“.

„Смята се, че нашите предци са загубили способността си да движат ушите си преди около 25 милиона години. Защо точно, е трудно да се каже“, каза Андреас Шрьоер, водещ автор на изследването от университета Саарланд в Германия.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

„Ние обаче успяхме да демонстрираме, че невронните вериги все още изглежда присъстват в някакво състояние, [тоест] нашият мозък е запазил някои от структурите за движение на ушите, въпреки че те очевидно вече не са полезни.“

Преди това екипът установи, че движението на тези мускули при хората е свързано с посоката на звуците, на които те обръщат внимание . Сега те са открили, че някои от тези мускули се активират, когато хората слушат силно звук.

 

 

Пишейки в списанието Frontiers in Neuroscience , екипът съобщава как са помолили 20 възрастни без проблеми със слуха да слушат аудиокнига, възпроизвеждана през високоговорител, в същото време, когато е възпроизвеждан подкаст от същото място.

Екипът създаде три различни сценария: в „най-лесния“ сценарий подкастът беше по-тих от аудиокнигата, с голяма разлика в височината между гласовете. В „най-трудния“ сценарий бяха възпроизведени два подкаста, които, взети заедно, бяха по-силни от аудиокнигата, като един от подкастите се изговаряше на подобна височина като аудиокнигата.

„Интересувахме се да разберем дали аурикуломоторната система при хората е чувствителна към усилено слушане. Помислете за това да се опитвате да разберете какво казва някой в ​​почти празен ресторант и да се опитвате да разберете някого в много натоварен ресторант“, каза Шрьоер.

Всеки участник преживя два пъти трите различни сценария. След това това се повтаря с високоговорителя на различна позиция в стаята. Всеки участник носеше набор от електроди, което позволяваше на изследователите да записват електрическата активност, произведена от мускулите, участващи в мърдането на ушите.

След всеки опит участниците бяха помолени да оценят колко усилия са изразходвали за слушане на аудиокнигата.

Резултатите разкриват, че възприеманото от участниците усилие за слушане и колко често са губили фокус върху аудиокнигата, се е увеличило, когато сценарият се е преместил от най-лесния към най-трудния.

Екипът установи, че активността в горните аурикуларни мускули, които повдигат ухото нагоре и навън, е по-голяма при най-трудните условия на слушане, отколкото при леките и средните условия. Те също така установиха, че задните мускули на ухото, които дърпат ухото назад, са по-активни, когато звуците идват отзад на участника, отколкото отпред.

„Почти никой [в проучването] не е имал способността доброволно да движи ушите си, така че нашите резултати не са свързани със способността на човек да прави това“, каза Шрьоер, въпреки че отбеляза, че други изследвания показват, че хората могат да се научат да движат ушите си.

Въпреки че проучването е малко и трябва да се повтори в по-голяма и по-разнообразна група, екипът каза, че констатациите предоставят прозрения.

„Движенията на ушите, които биха могли да бъдат генерирани от сигналите, които сме записали, са толкова незначителни – или дори липсват – че вероятно няма осезаема полза“, каза Шрьоер. „Така че смятаме, че тази рудиментарна аурикулумоторна система „се опитва по най-добрия начин“, но вероятно не постига много.“

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK