Мислили ли сте какво можете да направите за 8 секунди? За какво биха ви стигнали 8 кратки мига – няколко премигвания на окото, няколко вдишвания и издишвания или няколко кратки мисли, преминаващи през ума ви. За толкова поне се сещам аз самият.
Това време обаче е предостатъчно за най-бързата кола в състезанията по драг-рейсинг у нас да развие впечатляващите 300 км/ч. Автомобилът на Христо Петров – "Фолксваген Сироко", е безапелационен шампион през последните няколко години и един от най-подготвените не само в България, но и в цяла Югоизточна Европа.
"Идеята беше да го реставрираме и да се получи една хубава кола от 90-те години. След време чухме за състезания, които се правят на Божурище и от интерес просто отидохме да опитаме. Разбира се колата изобщо не беше готова тогава за такива състезания. Тя беше със стандартен двигател от 75 коня. Оттам се запалихме", разказва той.
Христо сравнява развитието на автомобила с това да отгледаш дете. За да стигнат до внушителната мощност, са били нужни близо 10 години.
"Първоначално беше с мощност около 450 к.с. Тогава използвахме и нитро система и беше прилично бърза за нашите ширини. В момента е шедьовър - преди една седмица я премерихме на нашето дино. Изкара 1217 коня на колелата, което относително на мотор е 1400 коня. Това не е правено със щракане на пръсти", не крие гордостта си Христо.
Рекордите, които постига колата, са сериозни. През годините машината чупи всички възможни у нас. Още с първите си излизания зад граница падат и рекордите на две писти в Гърция.
"За 5,3 секунди разви 226 км/ч. Максималната скорост, която е правила - рекорд и за нас, разбира се – е на пистата "Тива" в Гърция. Направи за 8,05 сек. 290 км/ч. Чувството е страхотно. Броиш до 8 и летиш с 290 км/ч..."
За финансовото изражение на скоростите и мощността Христо не иска да говори. На въпроса има ли нещо фабрично останало по колата, отговаря през усмивка – само таванът и предното стъкло.
Той обаче се отнася отговорно към машината и другите шофьори, а колата не е стъпвала на улицата от много години.
"Докато беше 200 коня, можеше да се движи по улицата, но аз лично не си спомням да съм се състезавал. Младите хора обичат, ври им кръвта, но не е нормално да караш между хората с някаква неразумна скорост", смята Христо.
Отговорен за рекордите е пилота на колата Мартин Николов. За него неразумна скорост, докато е на пистата, няма. Показва ни някои от частите, които правят колата уникална.
"Турбото е турбо за драг. Не знам дали за друго се ползва толкова голямо турбо. Повечето хора си мислят, че от камион или някаква огромна машина, но не. За кола е.", обяснява той.
А турбото наистина е внушително:
Мощността и големите скорости искат и сериозно количество гориво..., но не бензин.
Ако отворите резервоара и помиришете вътре, ще ви замирише на водка. Колата се движи... почти с водка. Всъщност е етанол. Това е спирт 99 градуса. Примесен е с малко масло. Харчи 700 на 100. Това прави по 3,5 литра за 400 метра, колкото е дълга отсечката при драг рейсинга. Но като го сметнете на 100 километра са близо 700 литра!", разказва пилотът.
Горивото е избрано заради по-голямата си мощност и по-ниската температура на горене, като натоварването върху двигателя е по-малко.
Заради ниските градуси при изгарянето са премахнати и основни части от двигателя като водното охлаждане на автомобила. Двигателият блок е буквално циментиран. Охлаждат се единствено главите на буталата му.
"Блокът е пълен с цимент. Цимент, буквално цимент, с който е затворен двигателят. Това са специални фибри, които се сипват и запечатват ненужните кухини. При тези натоварвания блокът на двигателя не издържа и за облекчаване се циментира", обяснява Мартин.
За спиране е нужен и е предвиден парашут, закачен на задницата.
Въпреки че пилотира автомобила от много години, Мартин споделя, че изтръпва всеки път, когато влезе:
"Усещам, че пулсът ми се забързва. Трудно е да се опише. Общо взето трябва да се усети, иначе може да кажем много работи... Не знам какво е чувството да пилотираш самолет, но може би подобно. При старт колата често отлепя предните си гуми, а усещането е като шут, като ритник. Ускорението буквално те лепи за седалката".
Пилотът споделя, че докато кара по пистата, не знае какви постижения прави и спазва основното правило – докато развиваш такива скорости, в километраж, педали и скоростен лост не се гледа. Погледът е съсредоточен единствено в края на пистата.
"Тези коли са на кантар постоянно. Общо взето, дори проблем в трансмисията, примерно скъсана полуоска, може да е фатален в някои моменти. Колата може да изгуби тотално контрол в този момент."
Следващата цел на отбора пък е английската писта "Санта Под". Там нашите състезатели ще мерят сили с най-бързите коли на Европа.
