Ерик Деймън е модният дизайнер на сериалите "Сексът и градът" и "Клюкарката". Работил е със световноизвестни актьори като Джеф Бриджис и Ким Бейсинджър.

Светът на модата е неговата сцена, а Ню Йорк - най-голямото му вдъхновение.

Със стилиста ни среща Александра Кръстева:

– Кари Брадшоу се превърна в модна икона. Трудно ли ви беше да създадете такъв образ, а и да работите със Сара Джесика Паркър?  

– Не бих казал, че е трудно. По-скоро е сложно да създадеш модна икона. Независимо дали става въпрос за Сара Джесика Паркър или Блейк Лайвли. Трябва да се започне отначало, да разбереш кой е този характер и как да го превърнеш в модна икона. И това е невероятна еволюция. Да работя с тези две актриси беше наистина възхитително. Да наблюдавам как Блейк Лайвли от "Клюкарката" се превръща в огромна модна икона – корица на "Воуг", лице на Карл Лагерфелд, а преди това е била просто една тийнейджърка – всичко това беше едно невероятно пътуване. Тя наистина обича модата и искаше всичко това да се случи. Същото беше и със Сара Джесика Паркър, която обожава дрехите. И аз научих много, докато работех с нея и с Патриша – относно дрехите и това как изглежда всяка от тях на екран. Мисля, че и двете се справиха много добре в това да се превърнат в модни икони. 

– Липсва ли ви "Сексът и градът"?  

– Не ми липсва. Направих първи, втори и трети сезон и напуснах, защото започнах работа по "Клюкарката". Това беше страхотен момент, много работа със Сара Джесика и Патриша. Но не мога да кажа, че ми липсва, защото всичко около мен продължава да се развива, нови неща се появяват всеки ден. Знам, че сериалът липсва на много фенове. На много хора липсва и "Клюкарката", скоро ще станат 10 години от началото на сериала. Тези сериали са част от мен, но аз продължавам да се развивам.

– Кой образ е бил най-труден за правене?

– Мъжките образи са по-трудни от женските, особено в "Клюкарката", когато изграждахме образа на Чък Бас. Исках да бъде пищен. И да постигна това с мъжки дрехи беше предизвикателство. Защото могат да се направят много грешки. Но, да – мъжкото облекло може да бъде голяма провокация. Да се придържаш към висшата мода и същевременно да запазиш автентичността – това те изкачва до върха. 

– Кой образ е любимият ви?

– Всички са ми любими. Често ми задават този въпрос, но аз смятам, че всеки образ е част от мен. Това е все едно да избереш любимото си дете. Никой не може да направи това! Наслаждавам се на всеки от тях, всеки от тях представя различен тип мода, различни вдъхновения, различни части от мен. Оценявам всеки образ, който съм имал възможност да изградя чрез модата.

– Разкажете ми за Ню Йорк. Това ли е вашето вдъхновение? Все пак и "Сексът и градът" и "Клюкарката" са сериали, чието действие се развива в Ню Йорк.

– Ню Йорк е страхотно вдъхновение. Това е наистина невероятен, магичен град. Живял съм и в Париж. Но нюйоркската енергия, хората, стилът, модата – всичко това е интересна съвкупност. И аз просто се разхождам по улиците и това е моето голямо вдъхновение. Наистина страхотен град. Обичам Ню Йорк!   

– Как изглежда светът на модата? Може би е малко страшен?

– Понякога може да бъде обезсърчаващо, позьорско и страшно. Но аз мисля, че модата е забавна и е страхотен начин да изразиш себе си. Има много граници, които могат да бъдат плашещи. Но въпреки това най-прекрасното качество на модата е именно възможността да се изразяваш. Човек трябва да се забавлява, да бъде уверен и да се наслаждава на модата. И да не се страхува от нея.

– Коя модна грешка е непростима?

– Не мисля, че има нещо непростимо. Всички правим грешки и се учим от тях. Хората често сочат с пръст другите и показват грешките им. Това не е хубаво. Това е начинът, по който се е гледало и в света на модата. Затова и хората се плашат от нея, защото се страхуват да не бъдат съдени. Но аз правя грешки, уча се от тях. И ако направим грешка в стайлинга – просто се учим от нея и продължаваме напред.  

– Ако можехте да облечете когото и да е, кой бихте избрали?

– В целия свят? Хм… Мисля, че съм късметлия, защото съм имал възможността да обличам много страхотни актриси и актьори. Което ме изненадва. От Изабела Роселини, през Джеф Бриджис, до Сара-Джесика Паркър. Това е невероятен късмет! Израснал съм с филмите на Дейвид Линч. През 90-те Ким Бейсинджър беше моята икона. А години по-късно работих с нея във филма "Врата на пода". Ето защо смятам, че съм имал невероятната възможност да работя със страхотни жени, те са ме вдъхновявали, както и аз тях. И това е страхотно пътешествие за мен. Мечтите ми продължават да се сбъдват. Вселената ме изненадва и има някаква причина всичко това да ми се случва.

– Коя дреха или аксесоар не остарява никога?

– Това, което не остарява, е това, което значи нещо за теб самия. Както аз нося едно колие от майка ми. Аз го нося винаги. Така, че всяко нещо, което носи твоя почерк – както колието на Кари Брадшоу, например, няма да излезе извън мода никога.

– Не е малката черна рокля тоест?

– Не, не е тя.

– Трябва ли една жена да има перфектни мерки, за да изглежда добре?

– Не! Съвсем не! Смятам, че всеки може да изглежда добре, независимо от размера на дрехите си или формите си. И всички можем да изглеждаме страхотно и всички сме красиви. Има страхотни дрехи за всяка форма на тялото и за всеки размер, за всяка фигура. 

– Коя дреха една жена задължително трябва да има в гардероба си?

–  Която й носи най-голямо удоволствие и увереност.