Трябва да следваме максимата на Никола Анастасов – той беше ведър до последния момент и никога не се оплака.
Това каза проф. Здравко Митков – директор на Сатиричния театър, в който Анастасов игра 59 години. Професорът и Никола Антикаджиев – приятел на Анастасов, бяха в студиото на „Тази сутрин“, за да си спомнят за обичания актьор, който почина в понеделник вечерта.
С Кольо Анастасов се запознахме през 1959 г. Заедно с Григор Вачков и Невена Коканова бяхме една четворка – непрекъснато заедно. Ходили сме с Кольо много по чужбина, семействата ни са близки, изобщо – големи приятели, каза Антикаджиев.
Последният път, когато го видях, беше преди по-малко от месец и половина, разказа той. Говорили за Европейското първенство по футбол. Последно се чули преди седмица, но „едва говореше, беше станал 47 кила. Последната година и половина влизаше от болница в болница, но не за преглед, а лежеше“, разказа Антикаджиев.
Между влизанията в болница обаче Анастасов играеше в театъра. Последно излезе на сцената на рождения си ден – 22 април.
„Полагаше максимални усилия. Аз на няколко пъти го питах: „Кольо, ще можеш ли, ще издържиш ли?“, той каза: „Да, да, трябва, трябва“... и идваше и играеше“, разказа проф. Митков.
Анастасов беше от поколението, за което артистичната професия – всяка вечер да имаш 500 души с вперени в теб очи, беше съдбата им. Той самият казва в интервю: „Ние се натискаме да работим“, каза още директорът.
По думите на проф. Митков, за разлика от сегашните звезди, някои от които наистина са звезди, хората от поколението на Кольо Анастасов извоюваха звездността си – те не осъмнаха звезди заради една роля – бориха се дълго време, играха в провинцията, участваха в телевизии, филми.
„Страданието е страдание, болката от загубата е болка, но трябва да следваме неговата максима, че на живота трябва да се гледа с усмивка. Беше ведър до последния момент, при всяко посещение при мен в театъра, беше спокоен и никога не се оплака“, каза Митков.
Вижте какво още истории и спомени за великия актьор:
