Това е представление, което би трябвало да се гледа под лупа, да се играе на още по-малка сцена, пред не повече от двайсет човека. За да може да усетиш дъха на текста, издиханията на мрака и ритъмът, с който се случва фрагментарното разчленяване на персонажите...
Странна, велика и незабравима. Станка Калчева като Патриша Хайсмит е най-голямата и очаквана изненада в „Швейцария“ от Джоана Мъри-Смит, в „Театър 199“. Младият редактор Едуард Риджуей (Боян Арсов) е изпратен от издателите на прочутата авторка да я убеди да напише още една история за Том Рипли. По това време, „майката“ на чаровния престъпник вече е отшелник в алпийската страна, без намерение да публикува повече романи...
Чрез играта и съвършеното обладаване на героинята си, Станка Калчева създава дори визуална прилика с Патриша Хайсмит. Това толкова дълбоко вникване в образа докарва мириса на отшелник, затворен в собствената си тъмница. Студен и убийствен затвор за една „обикновена“ богиня на думите, която напомня, че посредствеността не е от вчера, а неин месия може бъде... всеки.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Швейцария“ е пиеса, в която бизнесът се превръща в пропаст на любовта. А тя – любовта, винаги намира най-щурите и абсурдни начини, за да ни докаже, че може да съществува, да вълнува, да разбива и вае едновременно...
Изненада е динамичният диалог и безпощадността, с която рикошират думите между две вече (не)пълноценни същества, намерили се на върха на собственото си познание за самите себе си. Тя – на върха на живота, и със запас от самонадеяна самодостатъчност, той – на върха на експеримента, наречен човешка мелница.
Изненада е и Боян Арсов. Няма я тази хиперактивност и на моменти влудяваща енергичност, с която сме свикнали да възприемаме почти всяко от театралните му превъплъщения. Заради респекта към сценичния партньор и/или заради режисьора Владимир Люцканов, тук Арсов излъчва сила и талант – чрез присъствието си като актьор, без уау-ефекта, който първоначално предизвика един многостранно развит артист – без да надгражда героите си на пластове, заради задъхаността и състезателния дух. Това е онзи момент, в който тепихът става истинска сцена, и заслужава възторжени адмирации – заради способността да еволюираш по този начин.
Най-красивото в „Швейцария“ е, че през всичките деветдесет минути – въпреки вонята от цинизми и брутално обиграване на всяка една ситуация, тема или сюжетна линия – е съхранено уважението към твореца, към неговия гений и памет. И този удивителен прочит на пиесата е като естествено продължение на капаните, които Джоана Мъри-Смит залага.
„Сензационно“: Дали наистина има любов и целувка, и дали наистина Патриша създава своя Риджуей/Рипли, подобно на татко Карло. И защо сътвореното от нея далеч не просто дървена кукла, а не по-малко предизвикателна от самата нея личност, със завидно количество сиви клетки и още повече – еротизъм. Еротика, която би могла да я върне някъде – в „нормалното“... Капани, оставени на въображението на зрителя...
Преводът е на Златна Костова. Приятно мрачната сценография е на Венелин Шурелов, а сливащите се с нея костюми – на Елица Георгиева. Вдъхновената от епохата музика е на Емилиян Гацов-Елби. Цялата синергична слятост на този не особено голям екип носи усещането за жена – Патриша Хайсмит, и за Швейцария, и ако Швейцария е символ на високо качество, то България вече наистина е Швейцария на Балканите – поне в театъра.
„Сензационно“: Дали наистина има любов и целувка, и дали наистина Патриша създава своя Риджуей/Рипли, подобно на татко Карло. И защо сътвореното от нея далеч не просто дървена кукла, а не по-малко предизвикателна от самата нея личност, със завидно количество сиви клетки и още повече – еротизъм. Еротика, която би могла да я върне някъде – в „нормалното“... Капани, оставени на въображението на зрителя...
Преводът е на Златна Костова. Приятно мрачната сценография е на Венелин Шурелов, а сливащите се с нея костюми – на Елица Георгиева. Вдъхновената от епохата музика е на Емилиян Гацов-Елби. Цялата синергична слятост на този не особено голям екип носи усещането за жена – Патриша Хайсмит, и за Швейцария, и ако Швейцария е символ на високо качество, то България вече наистина е Швейцария на Балканите – поне в театъра.
„Това ли е краят? Не, това е началото“ – дано думите на Мъри-Смит/Хайсмит се окажат пророчески...
Това ли е краят? Не, това е началото“ – дано думите на Мъри-Смит/Хайсмит се окажат пророчески...
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
