Наричат го френския Франк Синатра. На 93 години и в отлична форма, Шарл Азнавур не спира да работи. И избра България да бъде част от поредното му турне.
- Пристигате в България 40 години след първото ви идване? Какво си спомняте от държавата ни?
- Не много. 40 години са много време. Пътувал съм из целия свят. Приблизително всяка година съм в различна държава. Преди да дойдем тук минахме 40 хил. километра. Не е зле, нали?
- Изглеждате чудесно, между другото.
- Аз съм чудесен!
Шанур Вахинаг Азнавурян се ражда в Париж през 1924 г. в семейството на арменски имигранти. Родителите му са певци и водели малкия Шанур на всички свои участия. И така, може би предначертано, на 9 години синът им напуска училище и приема сценичното име Азнавур.
- Музиката става част от живота ви, когато сте на 9 години, нали?
- На 9 бях млад актьор. Започнах като актьор, учих класически танци и не знам защо станах певец. Наистина не знам защо! Случи се от само себе си.
- Когато бяхте дете, мислихте ли, че ще постигнете такъв успех?
- Не, никога не съм мислил за това. Но много учех, при това сам – не с разни преподаватели или нещо такова.
Години наред Азнавур пее по клубове и кръчми. До 1946 г., когато на една от масите срещу него сяда Едит Пиаф. Впечатлена от гласа му, тя го кани на турнето си във Франция и Съединените щати. И до скоро никому неизвестният Шарл Азнавур се превръща в текстописец, съквартирант и практически момче за всичко на Пиаф.
- Разкажете ми за приятелството си с Едит Пиаф. Тя ви открива...
- Имаме ли една седмица?! Е, бяхме като брат и сестра. Нищо повече от това! Но това беше достатъчно, защото тя беше огромен артист.
- Вярно ли е, че ви е накарала да си направите пластична операция на носа?
- Тя плати половината от носа ми! Тази половина принадлежи на Пиаф. А тази половина на моят адвокат (сочи).
- Защо е поискала такова нещо от вас?
- Мисля, че не харесваше много арменските носове. Нали знаете – арменските носове са доста големи. Е, вече имам малък нос.
- Какъв беше първият ѝ съвет към вас?
- Нямаше съвет. Тя беше изцяло на моя страна. Беше убедена, че някой ден ще бъдем нещо важно.
За 80-годишната си кариера Шарл Азнавур създава хиляди песни и няколко мюзикъла, има около 100 албума, от които е продал повече от 100 млн. копия. Играл е в десетки филми. През 1960 г. изиграва срамежливия пианист в класическия филм на Франсоа Трюфо „Застреляй пианиста“.
Днес френският Франк Синатра вярва, че най-важното нещо на този свят е любовта. И на нея посвещава цялото си творчество. Но нито една песен не е посветил на жена.
- Една от най-романтичните песни за мен е „Тя“. За жена ли е написана? Може би за някоя специална дама в живота ви?
- Написах я за едно телевизионно шоу. Беше за един сериал.
- А посветил ли сте някоя друга от песните си на определена жена?
- Написал съм хиляди песни! Мислите ли, че мога да ги посветя на хиляди жени?! Щеше да е малко повече…
- Вярвате ли, че любовта е най-важното нещо на света?
- Да, но зависи как определяте любовта. Не е само любовта между мъж и жена. Може да бъде на мъжа към работата му, на човека към страната му. Любовта е любов!
Азнавур има три брака и шест деца. С последната си съпруга – шведката Уле Торсел, е и до днес.
- Със съпругата си сте заедно от 51 години. Каква е тайната на успешния брак?
- Любовта. Това е. И е напълно достатъчно.
- Какво е любовта за вас?
- Моето семейство.
- Съпругата ви заедно с вас ли е сега?
- О, не! Тя никога не пътува с нас. Тя обича да си бъде вкъщи – с децата, кучето и приятелите си. Но се обажда всеки ден да пита как съм. Тя не обича да пътува. В началото на брака ни беше винаги с мен – из целия свят! А сега казва: „Не, била съм там вече“.
Това лято Шарл Азнавур получи може би най-сериозното признание за изключителната си кариера – стана първият френски изпълнител със звезда в Алеята на славата в Холивуд.
- Има ли нещо, което пазите само за себе си?
- Не мисля.
- Давате всичко на хората?
- На семейството ми първо. На приятелите ми веднага след това. И на публиката на трето място.
- Обичате ли публиката си?
- Да! Ако не обичаш публиката си, тя също няма да те обича. Публиката по целия свят е моето семейство. За мен публиката няма флаг, няма и език.
- Какво бихте искал да направите от тук нататък в живота си?
- Нищо повече от това, което правя. Работих, за да стана това, което съм. И не се старая да правя нещо по-различно. Имам само работа си! Съпругата ми казва, че работата ми е моята любовница. И е права!
- Щастлив човек ли сте?
- О, да! Всичко в живота ми се случи фантастично! Работих много за това, разбира се. Но въпреки това съм един от най-големите късметлии на Земята.
