Сал Ракели е духовен учител, лечител, ясновидец и мистик с близо 40-годишен опит в областта на изследване на човешкия потенциал. Автор е на много книги в областта. Занимавал се е с различни видове медитация, терапия и йога, включително съзнателно дишане и пречистване на тялото и ума.
Всъщност той е израснал като класически пианист.
Ето какво разказва за откритията си в областта на себепознанието, смисъла и пътя на човешката душа.
– Основната цел на себепознанието е да се издигнем над нивото на ума си, който непрекъснато анализира, прави дисекции и търси описание на реалността, на нейната форма. Вместо да анализираме, трябва да се научим да преживяваме реалността. Абстрахирането от мисълта става с медитация, йога, дихателни техники, форми на хипноза и други средства.
– Добре, но в днешно време това е труднопостижимо – непрекъснато се терзаем от проблемите на битието си. Как да намерим сили, за да се концентрираме върху нещо подобно?
– Самият аз вървя по този път от 40 години и не е лесно. Опитвам се да се дисциплинирам – да не отдавам значение на драмите в живота, онова, което се случва около мен, хората, които се ядосват на изборите, правителството, на църквата, на тъща си.
Първо трябва осъзнаем какво ни разсейва и изчерпва. Например – допускаме грешка или се държим зле с някого и после започваме да се бичуваме мислено: „Колко съм глупав! Как можах да направя това?!“ Неспирен поток от самообвинения, който тече на нивото на ума ни и ни спира да навлезем по-дълбоко в себе си.
– Защо да го правим?
– Защото по-висшите истини – това, че има един създател на Вселената и всички ние сме негови продължения – са ключът към по-добър свят. Вижте всички конфликти по света – войните, глада, бедността, страданията… всичко това не е неизбежно, но го осъзнаваме само ако влезем навътре в това, което представляваме, като човешки същества, свързани с Вселената и Създателя. Но образователната система не се вълнува от тези теми. Училището ни адаптира към правилата, по които действа света в момента – да не влизаме в конфликт с общоприетите ценности, да си намерим добра работа и така нататък. А не ни учат кои сме ние в действителност. Възприемаме всичко с ума си, но не и с душата.
– Как да открием какво е предназначението ни в живота – така наречената ни дарма?
– Има много начини да открием дармата – това, за което сме дошли на Земята. Един от тях е да се запитаме: „Какво ме кара се чувствам жив?“ Често това не е нещото, което родителите ни очакват от нас. Те казват „Искаш да си творец?! А да си чувал за гладуващи творци? С изкуство не се правят пари“. Но ако си дошъл на Земята, за да правиш това, има начини да го правиш. Ако обичаш това, което правиш, си личи. Така че, човек трябва да се самоизследва и да се пита: „Кое кара сърцето ми да пее?“
– Съществува ли кармата и какво представлява тя?
– Карма е недовършени духовни уроци. Погрешно се смята, че кармата е изкупуване на някаква вина от минали животи. Карма е когато душата иска да научи определени уроци, но не успява да го направи в рамките на един живот и избира да продължи в следващи прераждания.
– Писано ли ни е какъв живот да имаме?
– Донякъде има божествен план за живота на всеки от нас, но имаме и свободна воля. Изборът обаче не се свежда до това какъв цвят рокля да облечем или какъв модел кола да си купим. Основополагащият избор е дали ще развием същността си, дали ще напреднем, или ще се изгубим в морето от незначителни ежедневни избори.
– Къде е границата между съдбата ни и свободната ни воля?
– Свободната воля е на ниво, което наричам „четвърта плътност“ – нивото, на което действаш и реагираш, света на технологиите, там е морето от безброй възможни избори, които можем да направим за живота си. Да си фермер или техник, да си християнин или будист. Това, че има нещо предопределено, не означава да се оставяме на течението с мисълта, че Господ изцяло направлява живота ни, сякаш разполага с дистанционно. Това е заблуда. Има и по-висши нива на съществуване, които дават огромна свобода и много възможности за развитие, ако успеем да ги осъзнаем.
Някои философи и онези, които се занимават задълбочено с йога, са успели в това. Тук, в България, това е Беинса Дуно, или Петър Дънов, когото аз наричам християнски мистик. Той тръгва от християнството и успява да надскочи това ниво, да излезе от мисленето в кутия.
– Споменавате Беинса Дуно – Петър Дънов, но неговото учение е популярно само сред хората, които се развиват духовно. Като цяло ние не следваме препоръките му.
– Ето как всеки зрител може да приложи на практика тези принципи! Цел номер едно е да се научим да се приемаме и обичаме. Това не е нещо ново – всеки знае какво е безусловна любов. Без значение колко лошо се държи някой, да подхождаме към него, без да го съдим. Което не означава, че одобряваме поведението му. Ако член от семейството ни например се държи зле и изглежда трудно да бъде обичан, можем да започнем с това – поемаме дълбоко дъх, успокояваме ума си и му изпращаме любов.
– Не за първи път сте в България – сигурно вече сте усетили, че ние повече мразим, отколкото обичаме. Защо?
– За съжаление, това не е проблем само в България, а в целия свят. Всички ние постоянно съдим другите. И това е резултат от вярването, че сме нещо отделно от цялото, от Бог. Това е най-голямата грешка, която правим – че мислим, че Господ е някъде далеч, горе, но, както казва Библията „небесното царство е вътре“, което означава, че Бог е в нас. И трябва да влезем навътре в себе си, за да открие източника на всичко. Когато направим това, повече няма да се страхуваме от мюсюлманите, от евреите, от будистите, изобщо от когото и да е, различен от нас. И ще видим, че има едно човечество в различни форми и цветове.
– Какво е Бог?
– Ще го кажа простичко, с едно изречение – Бог е всичко, което Е и всичко, отвъд онова, което Е. Тоест – Бог е всичко, което съществува, и всичко отвъд това, което съществува, и няма нищо, което е извън Бог. Въпреки това много хора вярват в дявола или в някаква сила, която се противопоставя на Бог. И започват да смятат, че има нещо, което саботира усилията им. Да, по света има много жестокости, но всичко това се базира на идеята, че ние сме нещо отделно от Бог и сме ужасни грешници, които заслужават наказание. При този тип мислене, няма как да няма хора, които постъпват жестоко.
– Какво е бъдещето на човешката цивилизация?
– В книгите си давам прогноза с големи подробности за следващите години. На Земята има души от три паралелни нива – трета, четвърта и пета плътност – това са три различни измерения. За онези, които са в трета плътност, животът ще става по-труден – те са концентрирани върху физическото си оцеляване и не се интересуват от друго. Душите в четвърта плътност носят отговорност за мислите, вярванията и постъпките си – животът за тях ще става по-добър – те лекуват психологическите си рани и се свързват с безусловната любов. Петата плътност е трансцендентна – различна от всичко познато, отвъд дуалността – там няма правилно и грешно, добро и лошо, бяло и черно. Това е състояние на вътрешна тишина. Някой го наричат Нирвана. Състояние, в което човек е над правилата на този свят. И това не означава, че директно им се противопоставя. Човек със съзнание в пета плътност може да не се държи различно, но мотивацията му е съвсем друга.
– Откъде знаете всичко това?
– Имам духовни водачи, които са от много по-висока плътност и черпя информация от тях. А и изследвам тази тематика вече 40 години. И зная, че съзнанието на около 75% от населението на Земята е в трета плътност, около 25% от хората са в четвърта плътност. Тези хора непрекъснато се усъвършенстват. Тези от пета плътност са едва 0,3% от хората – три души на хиляда. които са толкова напреднали, че са в състояние на върховното добро, макар да не обичам тази формулировка. Това наподобява божественото състояние – светците и духовните водачи са в това ниво.
– Може ли да кажете нещо за България и за бъдещето ни?
– България е едно от любимите ми места, чувствам я по-истинска от много други, на които съм бил – има много стара духовност, древна, свещена енергия. Особено в Рила, където се практикува танца паневритмия. Но дори и тук, в Борисовата градина. Разбира се, има и автомобилен трафик, и забързани хора, минали сте през трудни времена, а според някои все още живеете трудно. Но хора като вас започват да оценяват повече живота. И започват да забелязват красотата на цветята в една градина, например. Защото страната ви е хубава. Има надежда, че България може да избегне проблемите, през които минават другите, като например опасността да стане държава, изцяло обсебена от технологиите. Вие много повече общувате лице в лице, вместо с електронни съобщения.
