На 25 август 1951г., в малкото английско градче Уолсол, се ражда Робърт Джон Артър Халфорд. Само 20 години по-късно това момче ще покори световната сцена и ще се превърне Бог на метъл музиката.
След 50 години посветени на хеви метъла, Роб Халфорд е име, известно на всички. Не всеки обаче знае каква е личната история на певеца. Точно това кара музиканта да напише своята първа автобиография, която съвсем логично се казва „Изповед“.
"Аз имах прекрасен, благословен живот, изпълнен с много възможности през годините. Повечето хора в света на изкуството – музиканти, актьори, скулптори, всъщност всички, живеем един красив живот, разделен на отделни глави. В света на рокенрола обаче понякога не е точно така. Не искам да кажа, че няма нищо общо, но моята история е доста необикновена, уникална. Въпреки моите почти 70 обиколки около Слънцето, почувствах, че именно сега е момента за тази автобиография. Имах предложение да напиша такава книга още преди 30 години, но тогава си казах „Все още трябва да пропътувам доста километри по хеви метъл магистралата. Затова точно сега е моментът да споделя моя живот пред света, пред феновете. И да покажа каква е същността на „Богът на метъла“.", казва певецът
Макар и да наближава своята седемдесета годишнина, Роб пази детските спомени в сърцето си.
"Като повечето хора, си спомням за ученическите години с носталгия. Образованието е нещо много важно, но и не само. Това е първата възможност да се запознаеш и сближиш с хора, които споделят твоите интереси и мислят като теб. Когато тръгнах на училище, някъде 6-годишен, веднага намерих своите приятели, с които споделях толкова много. Но когато пък започне преходът към тинейджърските години, тогава се случват наистина специалните неща. Така беше и при мен. Като един истински метъл тинейджър се скитах из моя роден град, пътят до училище беше около 3 км и всеки ден минавах покрай тези огромни металургични предприятия и заводи, които работеха денонощно. Това беше много преди хеви метълът да се появи изобщо. Връщам се към това време с особено отношение, защото тогава вдишвах тези изпарения и дим от металопреработвателния процес. Затова и сега казвам, че буквално имам метъл в кръвта!", разказва Роб.
Богът на метъла споделя, че животът му винаги е бил изпълнен с музика, дори в най-ранните му детски спомени. Вкъщи родителите му слушали много музика.
"Баба ми и дядо ми, когато им гостувах през уикендите също винаги пускаха много музика – е, разбира се не метъл… И така докато станах тинейджър, тогава музиката наистина се превръща в огромна част от живота ти, става твоя единствен приятел. Мразиш училището, мразиш родителите си, мразиш света, но обичаш музиката! Навсякъде по света е така, всяко момиче и момче минава през този период на неподчинение и винаги музиката води емоциите ти. В книгата разказвам историята, затова как леля ми ми подари нейният грамофон и колекцията си от плочи на Литъл Ричърд, Елвис Пресли… Всички имаме тази специална връзка с музиката, това приятелство да го наречем и откакто се помня за мен също е така.", спомня си той.
След като музиката пленява сърцето му, Роб се посвещава изцяло на нея. Създава няколко групи, в които развива сценичното си поведение и гласа си. И така до началото на 1973г., когато неговата сестра го запознава с тогавашния си приятел – Иън Хил. Тази среща се оказва съдбоносна, защото слага началото на метъл машината Джудас Прийст.
"Като всяка тепърва започваща група, както е и до днес, винаги го има чувството, че се впускаш в едно приключение. Толкова си вдъхновен, искаш да постигнеш мечтата си. Едно от най-невероятните преживявания е това да си част от колектив музиканти, които се усещат по един начин музиката, която създават и имат обща цел. Извън музиката, това да си в група е същото като това да си в някакъв отбор например. Независимо дали сте двама, трима или повече, винаги сте свързани. Най-скъпите ни моменти с "Джудас Прийст" са тези първи репетиции в малкото студио „Хоули Джоус“, за които разказвам в книгата. И изобщо времето, което сме прекарали заедно, говорейки за музика, хората които са ни вдъхновявали. И най-хубавото е, че дори след толкова години, нищо от това не е забравено. Корените на всяка една група, са в един много чист, девствен свят. Чак когато станеш успешен и се появят всички бизнес отношения и договори, си даваш сметка, че не всичко е толкова розово. Въпреки това, музиката остава винаги на първо място!", казва Халфорд.
"Това пътуване е невероятно, изпълнено с магични моменти. Пред очите ни, хеви метълът се превърна в една доминираща световна сила. Спомням си първите ни идвания в България, феновете ни бяха чакали толкова дълго време… И досега, когато се върнем, хората наистина полудяват! Фантастично е да наблюдаваш това. И като говорим за възможностите в живота, за групите това е нож с две остриета. С това имам предвид, че е сравнително лесно да запишеш музиката си, но да достигне тя до хората, дори чрез интернет, съвсем е доста трудна задача. Много хора се опитват и затова моят малък съвет е: ако сте хеви метъл група, моля ви опитайте се да направите нещо малко по-различно, уникално и специално за вас самите. Така вашите фенове ще ви намерят сами. Всеки ден разглеждам на телефона си различните музикални сайтове и откривам нови групи. Светът се промени много, музикалната индустрия също – понякога за добро, понякога не толкова. Въпреки всичко, хеви метълът винаги оцелява и намира своя път, така ще бъде винаги!" допълва той.
И наистина, дори след толкова години заедно, Джудас Прийст продължават да са все така вдъхновени. Само преди три години излезе техният последен албум „Файърпауър“, определян от критиката и феновете като един от най-добрите в историята им.
"Водещото винаги са хората, които те подкрепят – феновете на хеви метъла. С Джудас Прийст продължаваме да пишем и записваме музика, защото това ни носи удоволствие, все още имаме тази страст. Но трябва да има накъде да насочиш тази енергия. И тъй като ние имаме невероятни фенове по целия свят, включително и в България, те са нашата крайна цел. Когато свириш метъл, дори когато просто подхвърляме някакви идеи в студиото, първата ни мисъл е „Феновете със сигурност ще харесат това! Ще полудеят като чуят това парче, нямаме търпение да се качим на сцената и да го изсвирим!“ . Последният ни албум “Файърпауър“ е точно такъв – записахме го нагласата, че няма никога да се откажем или да се подадем на чужди мнения. Всяка група има своите възходи и падения, но когато паднеш на земята, просто трябва да се изправиш. Продължаваш напред – това е смисълът на живота. Както казваме в Англия – когато някой те фрасне и ти му отвръщаш с едно кроше. Така е и в метъл музиката, такива сме и ние в Джудас Прийст. Ние сме благословени, благодарни сме на всички за огромната подкрепа през годините.", споделя певецът.
