Водолаз от Япония и рибата Йорико споделят дълбоки чувства от десетилетия. Всеки ден в продължение на 25 години Хироюки Аракауа посещава своя морски приятел в подводния парк Татеяма, в общината Мураяма. Ето и историята на тяхната любов през подводната маска на Аракауа:
„Разбираме се един друг. Не говорим много, всичко между нас се случва естествено. Веднъж я целунах - аз съм единственият, на когото някога е позволила.
Моята история като водолаз започва, когато бях 18-годишен. Сега съм на 79. Това са 60 години гмуркане. Понякога се чувстваш много изолиран под водата. Но така имаш своя собствен свят. Обичам чувството да съм в дълбоките води.
Преди време решихме да си изградим подводен храм. Портата към този храм е на дълбочина от 17 метра. Йорико живее близо до тази порта. Срещнахме се преди 30 години именно там.
На японски наричаме този вид риба „кобудай”, заради издутината на главите им. Ако се загледате по-отблизо, може да видите човешко лице, да ви заприлича на някого, когото познавате.
Един ден срещнах Йорико край портата на храма, изглеждаше уморена. Беше й трудно да улови храната си. Тогава я нахраних с 5 рачета. И така в следващите 10 дена. Сега е доста по-добре.
Всъщност на всяко животно може да привлечете вниманието с храна. По-сложно е да изградите връзка с тях – да ви допуснат до себе си, да ги докоснете, да започнете наистина да общувате. Не знам дали това е типично за вида „кобудай”, но с Йорико успяхме да изградим чувство на доверие.
Предполагам знае, че аз я спасих. Помогнах й, когато беше лошо ранена. Това постижение ме прави горд. Чувствам се успял.”
Според научно изследване, някои риби наистина могат да разпознават човешки физиономии. Въпреки че мозъкът на рибата е значително по-просто устроен от този на хората, се оказва че те демонстрират внушителна визуална памет.
Такъв е случаят и на рибата Йорико, която показва истинска привързаност към своя спасител.
Хироюки продължава да посещава своя морски приятел, защото се грижи за подводния храм.
