Най-известният български мим Вельо Горанов разказа пред bTV за интересната си съдба – как от върховете на професионалната си реализация като актьор и ръководител на театър „удря дъното” и става клошар през 90-те години.
Тогава той е директор на театър, който отчасти имал статут на фирма за превози, с която да издържа театъра. Отстранен е от управата на театъра, докато се установни статутът му. През това време театърът подписва договор с Поли Пантев помещенията му да се използват и като дискотека.
Горанов на два пъти ходи до офиса на СИК, за да търси неизплатените наеми на Пантев за наетите помещения. На третия път, в който мимът си търси правата, хората на Пантев го карат на Витоша, завързват го за две дървета и го оставят в планината „навръх Коледа”. След два часа и половина Горанов успява да се измъкне и отива право в заведение, където се събирали мутрите по това време. „Ти си луд (че се измъкна)” казва му Пантев. След инцидента обаче започва да си плаща наемите. Скоро след това разтрогват договора, тъй като Пантев стреля с автомат в театъра дискотека.
Известният мим определя „Индиго” като най-голямото падение в живота си. Освен огромна трагедия, това е и събитието, което го превръща в клошар. Разказва, че докато се води следствието по случая „наркоманите го обраха (театъра – б.ред.), циганите обраха железата, наркоманите го запалиха и така аз гръмнах някъде с 1 милион долара”. Затъва финансово дотолкова, че му се налага „в пълния смисъл на думата” да стане клошар.
Човекът, който му подава ръка в най-трудния момент е Стефан Данаилов. Той назначава Горанов в „Сълза и смях” като ръководител движенчески театри в България или както самият мим я определя - „някаква фиктивна длъжност”.
След пенсионирането си Горанов започва отново да тренира и играе, и се връща на сцената. Казва, че сцената буквално му е дала живот, тъй като благодарение на тренировките запазва здравето си, след като се разболява от хепатит Б.
Научете повече от изповедта на най-добрия български мим в цялото интервю:
