"Небраска" – за човеците у хората и човешките чудовища във всеки

Ууди Грант (Брус Дърн) е заблуден старец – на пръв поглед. На няколко пъти той бяга от дома си, опитвайки да стигне (пеша) до Небраска, за да осребри билет за 1 000 000 долара, който е получил по пощата. След поредния опит, малкият му син Дейвид (Уил Форте) решава да го закара, за да му разкара най-накрая тази идея от главата. Защото печалбата е от типа "Вие сте посетител номер 999 999. Кликнете тук, за да си получите наградата от 999 999 долара”. И човек клика, защото кой не смята, че заслужава милионче, защото "защо пък да не съм аз”, защото никой няма да откаже един нов "компресор" в живота си – компресор, който ще увеличи усещането за щастие, намалявайки усещането за липсата му... специален компресор, хубав компресор!

-Той Алцхаймер ли има?
-Не, просто вярва на всичко, което му казват хората.
-Колко жалко...

Симпатичният заблуден Ууди вярва в милиона си, не само защото смята, че го заслужава, а защото му трябва. Белите рошави коси и изгубеният поглед будят съжаление, докато не се окаже, че служат за оправдание. Старостта закрива грешките с умиление, но те не се изтриват, нито се забравят. Но ако има 1 млн. долара може би пък Ууди ще може поне да ги изкупи? Така си мисли...

"Небраска” е филм за човеците у хората и човешките чудовища. И двете същества могат да се появят в един герой и се появяват. "Небраска” е филм за събуждането преди вечния сън, за желанието да хванеш волана на живота си, дори само за да го докараш до неговия край, както ти искаш, след като през годините досега си бил изпуснал управлението... или си бил в багажника? "Небраска” е и филм за връзките между хората и за всички павета в живота, в които тези Връзки могат да си счупят зъбите.

Първият черно-бял филм на Александър Пайн е преобладаващо сив – като цвят, като дъх, като дух, като скорост. Пейзажите в Небраска, макар и навяващи липса, са красиви и се сменят бързо като в албум в ум на човек, който търси миналото си.

Музиката на "Небраска” е дело на Марк Ортън. Европейските фолк мотиви в мелодиите, изсвирени от групата на композитора – Tin Hat, контрастира с до кръв американския пейзаж. Като от саундтрак на градски сръбски филм, изсвирен от Ян Тиерсен, музиката и допълва историята, каквато е и работата й, и доказва световната универсалност на една уж типична американска драма с име на щат, разказана с хумор.

Брус Дърн е брилянтен в ролята на Ууди – едно лице може да разкаже цял живот и да се извини за всичко в него. Героинята на сладката Джун Скуиб – Кейт Грант, съпруга на Ууди, може би основната причина този филм да бива определян като комедия. Тя е въплъщение на онази съставка на живота, която прави и най-трагичните моменти смешни, защото накланя главата ти под друг ъгъл.

"Небраска” трупа награди и номинации от фестивали по целия свят, но едва ли динамиката му и минималистичните изразни средства ще допаднат на всеки. Историята е история от днес, вчера и ежедневието, което рядко е оригинално. Актьорите успяват да направят тази история вълнуваща, но като съпреживяване, като споделяне и разбиране, но не и като за "Оскар”.

Шансове за "Оскар":