Много музика, танци и текила - така можем да обобщим с няколко думи Мексико. 11 000 км делят Мексико сити от София. Един човек, обаче, е връзката между тях. След повече от 10 години Карлос Ареянос, вече се чувства наполовина българин.
"Всичко стана чрез един приятелка българка. Тя живееше в Мексико Сити, откъдето съм аз. Връщаше се всяка година за празниците. Тя ми препоръча България, каза че ще ми хареса. На следващото лято дойдох, разведоха ме из градовете, ходихме до морето… Когато хората разбраха, че съм от Мексико, реакцията беше: „Ооо, амиго, как си, хайде да пием ракия и текила!“. Всички ми говореха на испански, което много ме изненада. След това открих, че освен това, българите танцуват страхотно салса! По-добре от мен, не можех да повярвам!", спомня си Карлос.
Въпреки че се е установил в България, Карлос е много горд със своите корени и се опитва да популяризира мексиканската култура у нас.
"Често представлявам Мексико на културни събития. Показвам и разказвам на хората за нашите традиции, нашите традиционни костюми. Участвам на един от големите фолклорни фестивали тук всяка година и винаги успявам да събера още сънародници, дори преди две години спечелихме второто място. И, разбира се, представям Мексико и чрез кухнята ни. Разбрах, че българите много обичат мексиканска храна! Латино общността тук всъщност е голяма – има хора от Куба, Доминикана, Перу, Колумбия… Организираме си страхотни латино партита, танцуваме", казва мексиканецът.
Домът на Карлос в София прилича на истински мексикански музей. Тук той ни показва и някои от символите на своята култура - пончо, сомбреро и специалните кожени ботуши.
"Тези ботуши са много типични за нашата страна, особено северната част. Направени са от няколко вида кожа – змийска, крокодилска. Носят ги най-вече нашите чарос, това е нещо като каубой, но са разпространени и сред всички мексиканци от северната част на страната. Това пък е типичното ни пончо. Носим го през зимата. На него са изобразени календара на ацтеките, войнът-орел и змейът от нашата митология. Сомбрерото е създадено в чата Халиско – думата означава всъщност „сянка“. Обикновено се прави от няколко материи и винаги е много леко" споделя той.
Карлос казва, че намира много общо между България и Мексико. Прилики има, например, в ресторантите и баровете, защото хората наистина знаят как да разпускат.
"Тук е като в Мексико! Най-много ме учуди когато отидох в един ресторант и видях, че съдовете, които използвате, тези глинените, са същите като нашите в Мексико, веднага се върнаха спомените. Все едно бях в мексикански ресторант. А вече като опитах и самата кухня… казах си "Само трябва да добавя малко тортила и ще е същото!". Хората бяха много дружелюбни с мен още от първия момент. Всички ми говореха на испански или английски, което е добре за тях, но е лоша услуга за мен, защото не можах да науча езика", казва Карлос
А преди да ни изпрати, по традиция Карлос ни предлага от неговата специална текила.
