Две поредни вечери българската публика ще се наслади на цигулката на световния виртуоз Найджъл Кенеди. Той пристигна у нас преди дни, за да направи няколко репетиции за своя нов иновативен прочит на "Новите четири годишни времена". Найджъл Кенеди и този път пристига заедно със своя Бенд от петима музиканти за два поредни концерта с оркестър „София Симфоникс" и диригент Любка Биаджони.

Тази вечер те ще представят "Четирите сезона" в зала 1 на НДК, а утре ще свирят в Античния театър в Пловдив.

На сцената до Найджъл Кенеди ще стъпи и композиторът и гъдулар Георги Андреев и Лондонският български хор с диригент Десислава Стефанова.

Повече в интервюто на Полина Гергушева:

Наблюдавах ви по време на репетицията и имате превъзходно държание към хората. Не се държите като звезда, а напротив.

Мисля, че музиката събира хората. Тя е това, което се случва сега. Например гледаш картина, но тя е от вчера, четеш книга и тя е от вчера, но живата музика е сега и този момент си отива безвъзвратно, така че ценя моментите с тези хора - мои приятели и колеги в музиката и обикновенно в живота. Това е специален момент, който споделяме, защото ние пътуваме заедно доста, висенето по летища е доста досадно, но ако имаш приятели и колеги, животът е много по-ценен за живеене.

Толкова сте жизнерадостен и експресивен, кога сте тъжен обаче и оставате ли насаме със себе си?

Ходя сам в планината доста често, защото живея в планината в град Явоки, който е на границата между Словакия и Полша, и го обожавам. Но когато дойде зимата е прекалено студено. През лятото обикновено не работя много, просто се разхождам и да си сам е чудесно за всеки понякога. Но по-добрият сценарий е ако споделиш времето си със стойностни хора.

Какво правите обикновено в планината? Катерене?

О, не се катеря, защото съм мързелив, но обожавам преходи и това да се отбия в някоя хижа и да остана за през нощта. Прекрасно е.

Продължавате да се връщате отново и отново в България, кое е това специално нещо, което ви връща толкова пъти?

Няколко неща. Хората са толкова готини и спокойни, а музиката е толкова дълбоко загнездена в техните сърца, което е интересно, защото сте толкова малко като население, но всички всички имате силна връзка с музиката. Това са причините, които ме връщат. Вземете например оркестъра, с който свиря - всеки един е толкова бърз, свири 100%, не се лигави на стола си, аз го правя - те не!

Този път се връщате в София с нещо специално, какво е то?

Ами... О, искаше ми се и ти да имаш нещо за пиене... но..Прекрасна колаборация с Георги Адреев - талант, голямо сърце, страхотна гъдулка, но е и чудесен композитор и има добра концепция за нещата, но най-вече неговата личност - той е прекрасен човек. Това приятелство е чест за мен, имахме само един концерт заедно миналата седмица, защото не исках да идвам в България неподготвен, така че отидохме до Фарьорските острови, което е супер малък остров до Дания и замръзнахме! Замръзнахме! Адски студ! Готини хора, но ужас...

Значи не харесвате студа?

Не! Мразя студеното време! Студени стаи, студени хора..

Но идвате от студена страна?

Англия е мокра! И нямаме зима.

Откъде се роди любовта ви към българската народна музика?

Това е музика на 400, 500, 600 години и с времето става все по-силна и силна. В сърцето си аз просто я обичам, не мога да го обясня, сигурно не съм истински англичанин..моят произход всъщност е ирландски. В Ирландия културата също е много богата и музиката се прехвърля от поколение на поколение - от майка на дъщеря, от баща на син - това е истинската музика, иначе хората ще я забравят. Никой не я записва. Хората пеят на техните деца, после те порастват и пеят същите песни на техните деца - това е истинска музика.