Сградата, в която се намира италианското посолство в София, е едно от най-красивите и стари здания в града.
Зад тази къща се крие интересна история – разказва домакинът Негово превъзходителство Стефано Балди.
Построена е от Австро-Унгария в края на XVIII век специално за тяхно посолство. Съседната сграда била посолството на Италия. След края на Първата световна война, когато Австро-Унгария търпи загуба, двете страни разменят посолствата си и Италия започва да използва тази сграда, която е и по-голяма.
През 20-те години на миналият век зданието е било почти празно и го изпълват с предмети и картини на Савойската династия, добавя посланик Балди, показвайки картини от колекцията в трапезарията. В съседното помещение има и пиано.
Много обичам пианото и музиката, въпреки че не умея да свиря, признава дипломатът. И когато дойдохме и го видяхме, много се зарадвах. Балната зала е съхранила духа на времената, в които е била създадена. Има чудесна акустика. Организирали сме тук доста концерти за камерна музика. Много скоро ще има още един, добавя той.
– Три години сте били радиоводещ, да не би на музикално предаване?
– Да, нещо такова – интервюирах мои колеги дипломати. И пусках джаз.
– Много хубаво съвпадение – днес имате годишнина от сватбата със съпругата си – 27 години, нали така? Ще я поздравите ли?
– Разбира се, че бих искал – това са много и успешни години, особено предвид работата ми на дипломат. Хубаво е, че сме двама. Искам да ѝ благодаря за тези наши общи 27 години с надеждата да прекараме още толкова заедно.
– Коя песен бихте ѝ посветили?
– Песен, която и двамата харесваме – тя е на известния наш певец Клаудио Балиони и се нарича „Малка голяма любов“.
– Имате син и дъщеря, да не би да са тук за годишнината?
– Не, те учат в Италия, но идват от време на време. Бяха тук за Коледа и Нова Година – беше голяма радост!
– Зная, че всяка година проектирате календар, който подарявате на гостите и на приятелите си. Този календар е с различни оригинални мисли, например „Живей сякаш ще умреш утре, учи сякаш ще живееш вечно“ на Махатма Ганди. Явно сте креативна личност, защо правите този календар?
– Това е израз на вътрешния ми подтик към творчество. Изпитвам удоволствие да подбирам хубави мисли и после да подарявам календара на приятели за Коледа. Зная, че ще е с тях цяла година.
– Асоциациите, които правим с Италия, са море, слънце, щастие, хубава храна, футбол, музика... Какво още?
– Мисля, че това, което изредихте, е един доста пълен списък, но бих добавил и италианците – италианският народ наистина е много слънчев и много приятелски.
– Как ви се виждат българите?
– Вече успях да забележа, че имаме много общи неща в начина, по който възприемаме живота и това улеснява отношенията между италианците и българите. Народите ни изживяват Юга по възможно най-добрия начин – радват се на живота.
– Да разбирам, че се чувствате добре в България. Какво ви харесва тук?
– Дойдох с наистина много големи очаквания и не останах разочарован. Продължавам да откривам много интересни и много приятни страни както на София, така и на България. А ако трябва да отбележа нещо като недостатък на България, то това е, че, за съжаление, за страната ви в чужбина не се знае достатъчно – за красотата ѝ и за всичко, което може да предложи.
– Но пък Италия за сметка на това е много популярна. Как го постигате вие?
– Имаме дълга история, която много ни помага да сме толкова популярни. Освен това музиката, изкуството… това, което трябва да направим и което е важно за Италия, е да продължим да надграждаме.
– Какво ви липсва тук от Италия?
– Не мога да кажа, че има нещо, което ми липсва, защото тук намирам всичко, от което имам нужда. В България наистина се чувствам като у дома си. А и съм се научил да се концентрирам върху това, което имам, вместо върху това, което нямам.
– Любопитно ми е, например италианският посланик, когато излиза навън, извън резиденцията си, дали вечеря в италиански ресторанти в България?
– Да, разбира се. Трябва да съм наясно както с италианските ресторанти тук, така и с българските, защото когато имам гости, предпочитам да ги водя в български, за да опознаят местната кухня.
– Тогава вие познавате ли я вече и кое е любимото ви ястие?
– Да, благодарение на мои приятели продължавам да откривам българската кухня. Например много ми харесва пъстървата, приготвена по различни начини – винаги е вкусна.
– А от италианската кухня? Умеете ли да приготвяте нещо или разчитате на съпругата си?
– Да кажем, че 95% разчитам на съпругата си, а останалите пет – на себе си.
– А какво обичате най-много да хапвате?
– Неизменната паста, но за разлика от средностатистическият италианец, аз не предпочитам спагетите, а късата паста с домашно приготвен сос рагу.
– С червено вино, щом е рагу?
– Може би ще Ви изненадам с отговора си. Опитвам се по всякакъв начин да рекламирам италианските вина, но самият аз не пия. Така че познавам теорията, не практиката.
– Знам няколко израза на италиански, едното е „ла долче вита и белла фигура“…
– Да, и двете са свързани с красотата, защото италианският начин на живот до голяма степен е подчинен на нея и то на красотата в ежедневието. Това са дребните неща, които допринасят за по-уютна, по-привлекателна среда.
– Вие италианците, това го умеете най-добре – сладък живот и да изглеждаш добре. Продължава ли да е възможно това в днешно време?
– Мисля, че е възможно, но по осъвременен начин.
– Как се промени животът на италианците след влизането в ЕС?
– Това е дълъг период – вече 60 години сме в Европа. Републиканската Италия съвпадна изцяло с европейската Италия. През 50-те години Италия трябваше отново да гради всичко и благодарение на гениалната концепция за създаването на ЕС, успяхме да достигнем до нивото на живот и стандарта, който имаме сега.
– Как се приемат в такъв случай сътресенията, които стават в Европа? Как ги приемат италианците – излизането на Великобритания от ЕС, бежанската криза?
– Да, и финансовата криза преди това. Не бива да забравяме, че кризите са част от историята, те се случват непрекъснато. Важното е, че ние – страните от Европа, много по-лесно можем да посрещнем една криза заедно, отколкото по отделно. И мисля, че европейският дух продължава да е много силен в Италия, независимо от надигащите се различни настроения. Затова и приемам с ентусиазъм европредседателството на България.
– Обаче в България никой не обясни на обикновените хора какво означава това председателство. Временно председателство на ротационен принцип. Какво ни носи то, освен затворените улици и блокираното движение, когато идват делегации?
– Човек вижда затворените улици и пристигащите делегации по телевизията – знак, че се случва нещо важно.
Помислете обаче, че в рамките на тези шест месеца цяла Европа ще говори за България и много европейци ще дойдат, ще видят и ще опознаят България. Така че това в момента е една необикновена, голяма сцена за вас.
– Битува тезата и разбирането сред българите, че Европейският съюз седи високо горе и така, от време на време, се опитва да ни налага неща, които не са в наш интерес, не са много добри. Те са в интерес на Европа, но не и в български интерес и ние сме принудени да се подчиняваме. Вие имате голям опит – 60 години в Европейския съюз, как бихте обяснили това?
– Това е като живота в една жилищна кооперация – има толкова много апартаменти и всеки иска да е добре. Но за да е добре всеки отделен апартамент, цялата сграда трябва да е добре – да е стабилна, да има по-добър изглед. Така че понякога се гледа общото благо, а не интереса на отделния апартамент. Но в крайна сметка печелят всички.
– Какво е нещото или няколко неща, които ние българите трябва на всяка цена да видим или да опитаме, като дойдем във вашата страна?
– Зависи дали идвате в Италия за първи път. Ако е така, е ясно – Рим, Венеция, Флоренция, Палермо, Неапол. Непременно трябва да видите някой от тези градове. Следващите си посещения можете да посветите на по-малките градчета. Например аз съм от един град, който е в Умбрия, близо до Тоскана. Хубаво е човек да разгледа местните забележителности, но е несравнимо да поживее няколко дни в малко селище, да се потопи в атмосферата, да опита местни специалитети – това си струва да се направи.
– Да, сякаш сладостта наистина е в италианската провинция, в малките каменни улички, в рибарските селца и в тази дива природа. А какво Вие носите от чертите на типичния италианец? Страстта към музиката, храната...
– Типичният италианец поставя на първо място любовта към добрата храна – храната и виното, разбира се. А след това – музиката и изкуството. Докато при мен на първо място стои музиката, след това изкуството, и накрая храната.
– Имате особено отношение към щастието. Наскоро изнасяхте лекция в ТЕД за щастливия човек. Каква е формулата на щастието, ако може да се формулира накратко?
– Ако разполагах с формулата, щях веднага да я патентовам и да стана богат. Вярвам, че сме заобиколени от неща, които могат да ни направят щастливи – изкуството, музиката, времето… всичко около нас. Но за да ни донесат радост, трябва да умеем първо да ги забелязваме, второ – да ги оценяваме. Ние с вас нямаме повод да се оплакваме – живеем в страни, в които има на какво да се наслаждаваме.
– Имате богат опит от различи държави – живели сте и в Ню Йорк, и в Танзания – различава ли се много представата и усещането за щастие у хората?
– Мисля, че да – виждал съм много щастливи африканци, въпреки ограниченията, в които живеят. В Ню Йорк пък – град, който предлага толкова много – изобилства от хора, които не успяват да намерят щастието. Просто защото не могат да отворят сетивата си за хубавите неща, които ги заобикалят. За да бъдем щастливи е нужно много малко. И това зависи основно от нас.