Обикновено, когато човек (или поне аз) отива на фестивал с лайнъп от над 10 банди, идеята е да се израдва максимално на една-две-три по-по-най-любими групи и евентуално да чуе останалите за обогатяване на общата музикална култура. Или запълва времето между любимците със социализиране, бири, тютюнопушене (вече извън стадиона!!!) и храна (последното ме изненадва винаги). Това е и причината Sofia Rocks 2012 да стартира с актив от негативи – отпаднаха Godsmack, Iggy and The Stooges и Лу Грам, а за мнозина първите две банди бяха по-по-най-любимите и тези мнозина не искаха да се примирят само с потенциалното обогатяване на общата музикална култура на цена пълен фестивален билет. Разбираемо е.
Ако и вие сте били от тези предварително разочаровани мнозина, надявам се все пак да сте дали шанс на Sofia Rocks. Защото имаше какво евентуално да ви хареса. Доста условности в две изречения. Да станем по-категорични, а?!
Началото на сета на бандата ме завари неподготвена - на едно стълбище, където злоупотребявах с шарена сянка, ветрилото на Марина Евгениева и широкото тълкуване на "извън пределите на стадиона” от изречението "Молим ви, пушете извън пределите на стадиона”.
Интрото на "Money For Nothing" на Dire Straits прозвуча като зов за завръщане пред сцената, на която вече ни очакваше бандата, кръстена на южноафрикански отбор по футбол. И като споменах Африка, да кажа, че и температурата на въздуха беше от същия произход – лепкави, екваториални почти 40 градуса. Които явно се усещат като 25 на сцената, защото музикантите си излизаха с кожени панталони, якета и вълнени шапки. Някой ден някоя рок звезда ще почине от фешън!
Пооблечен изскочи и Рики Уилсън (вокал), но след подскачащи няколко парчета се лиши от якето и слънчевите очила. Фронтменът на Kaiser Chiefs е като тасманийски дявол. Бях чела за някои от изцепките му на концерти, които хвърлят в потрес фенове и мениджмънт – катери се по скелето на сцените, гмурка се в публиката с различен успех на изплуване и т.н. Очаквах да спретне някоя щуротия и тя не закъсня. Опитът да се покатери по скелето на сцената го отведе на около 2 метра над земята, което очевидно не беше достатъчно и се отказа. Не мина много време и изчезна.
Прожекторите го откриха разкрачен на няколко седалки в Сектор В, където бързо беше наобиколен от фенове, за един от които твърди, че се "опитал да го убие”. Личи си, че за първи път идва в България – ние тук така болезнено си се обичаме!
И на фона на цялото това скачане, тичане, катерене, свирене на дайре и флиртуване с камерите, Рики Уилсън пее като змей! Kaiser Chiefs звучат перфектно на живо! Очаквано, най-много вокална помощ от публиката имаше на “Ruby” – най-известното парче на бандата, което аз си обяснявам само с лесния припев, защото определено има какво друго да бъде по-популярно. Чухме:
-“Everyday I Love You Less And Less” – перфектна за епилог на поне една връзка в живота ви
-“I Predict a Riot” – перфектна за надъхване преди потенциално размазваща вечер
-“Love Is Not a Competition (But I’m Winning)” – перфектна за Чарли Шийн (winning!)
-“Angry Mob” – перфектна за „Анонимните”
- "Oh, My God” – перфектна за Kaiser Chiefs снощи, защото на няколко пъти Рики се чудеше дали въобще знаем кои са, въпреки че от това, което аз успях да видя, доста хора им се радваха. Може би просто са свикнали на повече... Ще кажем на приятелите си, момчета!
- "Ruby” (споменах я вече) – перфектна за заместител на поемата У.Х. Одън в края на "Четири сватби и едно погребение”
- "Never Miss a Beat” – перфектна за следобедите на онези гузно-щастливи дни, в които сте излъгали, че сте болни и не сте на училище/работа
- "Kinda Girl You Are” – перфектна за химн на анти-позьорството в шоубизнеса... и живота
И много други чухме. И те са перфектни - за конкретни неща по отделно, и за перфектен лайв – като цяло.
Дано да сте гледали този концерт или да имате възможност да гледате Kaiser Chiefs някога на живо... в България! Пак!
П.П. Ugly Kid Joe бяха чу-дес-ни! Guns N' Roses - заглавието на "Don't Cry" за малко да не подейства. Радвам се, че ги видях и чух на живо...
