Във времена, когато внезапният успех и изстреляните поп кариери ала Джъстин Бийбър господстват в музиката, The Prodigy сякаш дойдоха, за да докажат, че все още има място и за групи, тръгнали да вървят по своя дълъг път и доказвайки, че нещата никак няма да бъдат лесносмилаеми.

Не може да се каже, че през последните години групите, предлагащи нежен, мечтателен, мелодичен поп по света, са вид, застрашен от изчезване. Бандата обаче отдавна правеше заявка да бъде всичко друго, но не и това. И ето, днес, нашите момчета изглежда са напълно порастнали, така че каквото и да говорите за тях, те винаги ще си останат факторът във Вселената, готов да разпраши, взриви, демонизира, размаже фасона, смачка нечии топки, разбие зъби, детронизира всичко, което му се изпречи пред пътя.

Като голямо еднооко японско чудовище бандата показваше остри челюсти и "изнасилваше" всеки един от десетките хиляди, окупирали плажа. Пичовете бяха толкова екстремни, че по интензитет напомняха на онези мотоциклетисти, правещи откачени скокове над пропастта без да пострадат – най-много някой да си извади ключицата, но дотогава шоуто е напълно гарантирано. Помислих си - как можем да ги спрем?

Оказа се, че не няма как. Изненади по време на концерта на The Prodigy в Бургас обаче нямаше, с изключение на едно ново парче, което Кийт, Маслим, Лиъм и компания забиха, но щастието да чуеш отново вечните класики си струваше. Не знам само как не им е писнало да ги свирят. Липсваше да бликнат само едни ескейпистки синтезатори ала Depeche Мode и картинката щеше да е завършена. Но все пак тeхният перфектно настроен електронен бийт наруши границите между алтернативно и популярно, без да загуби своята убедителност.

Музикантите вложиха една енергичност, която доказва, че по примера на Брус Спрингстийн, предизвикателството в музиката не е непременно пречка за успеха и за хубавата песен. И публиката го усети – това не беше просто сбирщина от хора, дошли да се надрусат под ритъма на клатещ бийт, не беше и публика, чиято уста можеш да запушиш с пластмасов биберон. Това беше обута в ботуши, крачеща в ботуши The Prodigy армия, готова да заглуши дори бълващия напалм през пастта си Максим.

Сега остава само чакането... И не се заблуждавай, че това ще бъде приятен и безобиден нов албум. Очаква те мрак.