Ще ви срещнем с едно древно изкуство, което ще ни отведе в друг свят. Свят на маски, емоции и богата традиция. Става въпрос за класическия японски театър Но. Трупата на театър „Ямамото” е в България в рамките на дните на японската култура .

Преди повече от 600 години в Япония се появява Но. Това е и най-древното запазено изкуство в света. Силните чувства на сцената се изразяват с минималистични движения и звуци. Внушителни копринени костюми, актьори, скрити зад маски. Това накратко е Но.

Японските дни на културата у нас бяха открити на сцената на Софийската опера и балет с пиесата "Момижи-гари". Трупата е на театър „Ямамото” - най-старият театър Но в Осака.

Маестрото от школата Кандзей-рю Акихиро Ямамото ни посрещна на сцената на Операта. Той е удостоен с призванието да бъде един от Пазителите на нематериалното културно наследство на Япония.

„Естеството на нашето изкуство е, че то се състои от много форми – тъй наречените „ка та”. Затова и движенията са много минималистични. А що се отнася до историята, която днес ще представим, тя разказва за една девойка, която се превръща в демон, който се опитва да унищожи известния войн Коремочи”, разказва той.

На сцената е от три годишен .”Но” се предава по наследство. Затова Акихиро Ямамото днес обучава и сина си: „Аз все още не мога да говоря от негово име дали той ще направи избора дали да продължи този път, който аз му предоставям, но докато настъпи този момент за избор искам да му предам колкото се може повече от своите познания както моите предци направиха с мен и затова искам да изпълнявам отговорно ролята си на учител – не само на баща, но и на учител на своя син”.

По думите му разликата между Но и западния театър е в танца. Най-трудната роля? „В нашия свят най-трудната роля се води ролята на възрастна жена и аз все още нямам позволение, досега не съм имал разрешение да я изпълнявам”.

Трудността е в това, че Но от зараждането си е изкуство, изпълнявано само от мъже и те „няма начин да разберат какво чувства една жена, камо ли една възрастна жена”. Ямамото ще има възможност догодина да се превъплъти в сложния образ.

Той ни показа и едно от най-впечатляващите актьорски средства в Но – маските: „Това е маска, изобразяваща лицето на млада жена. Нарича се „ла ка он”. Когато я наведем лекичко надолу, изражението й се променя и става доста по-тъжно. А когато я наведем нагоре, изражението се променя и става доста по-щастливо. Така че нашата игра включва и наклона на тази маска по време на представлението”.

Представлението в София се игра и с български актьори. Нещо, което се случва изключително рядко на консервативната сцена на Но: „Първоначално се притеснявах дали ще е успешно такова начинание, но в крайна сметка се уверих, че с изключение на езика, те разбират абсолютно всичко от нашия занаят”.

Това е Но. История, маски, коприна и разходка до съвсем друг свят.