Преди няколко години три-на-пет измерението на едно студентско общежитие бе щурмувано от "Disko Parizani”. Резултатът бе пълна капитулация на ханшовото съпротивление или, казано нормално – случи се необясним танц. Затова и няма да ви го обяснявам, но вие може би сте го живели. Всяка прилика между моя танц и моя ханш с действителни преживявания от вашите лични измерения едва ли може да бъде случайна. Музиката на Shantel предизвиква такива реакции, видеата му - също.
Енергията, която се излива от тази (в най-добрия смисъл) сбирщина от звуци и картини е заразителна. Опитайте да запазите безразлични рамене на някое от парчетата на щурия германец. Успех!
С развълнувани рамене посрещнах и новината, че DJ Shantel пристига отново у нас за DJ Session в Sofia Live Club на 29 март. За предишното му гостуване в София през 2009-а разбрах един месец, след като се бе случило. Тогава Shantel свири(л) на живо заедно с музикантите от Bucovina Club и аз си представях музикална центрофуга в Горан Брегович стил. Дали е било така?
Днес стягам ханш за петък – 29 март, и ще трупам спомени, а не въображение. Но какво да очакваме от партито? Как звучи тази музика в DJ сет? Ама той как ще се кълчи зад пулта? Така купонът няма ли да стане малко по-... стерилен? Тези притеснения вече са елиминирани, защото с отговорите си на няколко въпроса специално за btvnews.bg Shantel ме убеди, че купонът ще има "много екшън и парти".
Идваш за втори път у нас. Кои са най-ярките ти спомени от първото ти гостуване в България?
Последния път в София се запознахме се с изключително мили и красиви хора, беше истинско удоволствие! Когато се разхождахме в центъра, се натъкнахме на някакви местни тарикати. Когато им разказах за "Disko Partizani", те започнаха да се държат много приятелски и ни поканиха на вечеря. Странно е, но точно това се случи...
Българските ти фенове вече са имали удоволствието да гледат твой концерт на живо – на фестивала Meet The World в София през 2009-а. Сега идваш сам за DJ Session. Какво да очакват феновете ти от това шоу? Какво точно се има предвид под „гангстерски хитове от 20-те и 60-те години на 20 век”?
Има се предвид "Kosher Nostra", което е името на последния ми диск, който отразява историята на американския суинг и джаз от този период. Отразява музиката от едно време с много забрани и сериозно влияние на американските гангстери (които всъщност са емигранти от Италия и Източна Европа в края на 19 век).
За мен няма НИКАКВИ ПРАВИЛА! Което означава много екшън и парти!
Моят сет е много еклектичен и всъщност не е много свързан с историята в "Kosher Nostra". Обичам да танцувам и се опитвам да миксирам по възможно най-нетрадиционния начин. За мен няма НИКАКВИ ПРАВИЛА! Което означава много екшън и парти.
Естествено, ще чуете всички мои хитове от миналото и бъдещето, но може би съвсем различни техни версии и миксове. Наслаждавайте им се!
Предполагам, че и диджейството и концертите на живо ти харесват по различни причини, но ако трябваше да избираш, кое от двете би избрал и защо?
Чувствам се привилегирован, че мога да правя и двете. Не бих могъл да ги противопоставя. Концертите на живо са страхотни, диджейството също е такова винаги. Може би, когато съм с банда, процесът е по-„демократичен” и има повече дискусии, докато като DJ аз съм диктаторът на забавлението и не трябва да правя компромиси с никого.
Преди време, когато превзе света с "Disko Partizani" бе провъзгласен за "европейски феномен". Опитвал ли си се да си обясниш как се случи всичко това? Как и защо те сполетяха славата и признанието? Беше на точното място в точното време или заради нещо друго?
Никога не съм инвестирал в промоция, все още съм абсолютно независим и не работя с големите звукозаписни компании. За последните 15 години наистина не съм се променил...
Успехът (каквото и да означава това) е нещо, което идва отвън... Никога не съм се стремял да бъда известен и не мисля, че съм. Просто обичам това, което правя – свиренето, записите, турнетата по света, простичките дейности.
Причината да ти задам предния въпрос е, че има банди от Балканите, които правят музика, подобна на твоята – миксират балкански ритми и инструменти с други жанрове, но не са толкова популярни и най-вероятно никога няма да постигнат твоя успех. Как си обясняваш това? Какво имаш ти повече от тях? По-добро местоположение?
Първо, мисля, че никога не е добра идея просто да копираш някой артист, това не е рецепта за успех.
За съжаление, все още има голяма културна пропаст между Западна и Източна Европа. Доколкото си спомням, когато започвах с Bucovina Club в началото на 90-те, повечето промоутъри, продуценти и дори журналисти от Източна Европа мразеха музиката ми. Интересът им беше фокусиран върху западното, европейско диско, траш, комерсиалната музика, сещате ли се?
Така нареченият балкански поп феномен всъщност беше създаден от балканските емигранти в другите държави, а не в "родината" на тази музика. По това си прилича с тангото и клезмера, които добиват популярност благодарение на емигрантите в различни диаспори.
В медиите и музикалната индустрия все още има някакъв вид расизъм...
Другото нещо е, че все още имам чувството, че в медиите и музикалната индустрия все още има някакъв вид расизъм. Винаги се правят негативни асоциации, когато се говори за културните особености на Източна Европа. В медиите на запад Източна Европа е представена чрез корупцията, мафията, национализма, антисемитизма и антиевропейската политика, което не е много добра основа за промоцията на културни дейности.
Работил си с български музиканти и предполагам, че си слушал българска музика. Ние много се гордеем с музикалното си наследство и често се говори за огромния потенциал, който има българската музика, но световният успех така и не се случва. Имаш ли някакви идеи как това да се промени? Някакви съвети към българските си колеги?
Според мен един най-големите комерсиални успехи в световната музика е изданието "Мистерията на българските гласове" от 1975г., което бива преиздадено и през 1980-а. Засега никой не е успял да се доближи до качеството на този шедьовър. Знаеш ли защо? Защото това беше наистина дълбока и качествена продукция. Това не означава, че след това не е имало нищо качествено, но музикантите по целия свят трябва да осъзнаят, че живеем в много забързан, дигитален и взаимосвързан свят. Благодарение на интернет има толкова много възможности, стига да имаш какво да кажеш или да предложиш интересна комбинация, стил... каквото и да е! Целият свят е пълен с артисти и музиканти, които се опитват да пробият. Може би това е част от тази работа и понякога трябва да страдаш, а друг път – не. Кой знае? Наистина, аз не знам къде е бутонът за успеха...
В момента работиш над нов албум. Какво можеш да ни кажеш за него? С кого работиш по парчетата?
"Anarchy&Romance" е албум, в който важни са отделните песни, с много влияния от миналото и бъдещето. Със сигурност не очаквайте още един "Disko Partizani” – тази история вече е била разказвана.
Ще има много танцувални парчета, предназначени за предстоящото десетилетие. Обичам да работя над нови песни и експериментирам много. Наистина нямам търпение албумът да излезе и се надявам да имам възможност да свиря в България по-често в бъдеще.
Имаш ли ясна представа как искаш да звучи крайният продукт?
Работя предимно сам и в повечето случаи знам точно какво искам и не обичам да правя компромиси с музиката и изкуството.
Има ли артист, с когото мечтаеш да работиш?
Нямам някого конкретно предвид, но би било невероятно, ако можех да свиря на една сцена с The Ramones.
Можеш ли да опишеш предстоящия си албум, сякаш той е място някъде по света – как изглежда, на какво мирише, какви хора живеят там и т.н.? А и кога можем да дойдем на гости?
Мисля, че прилича много на Берлин. Напоследък този град наистина се превръща в гореща точка за всякакви културни активности от целия свят. Винаги можеш да усетиш мириса на история, но силно се усещат и модерността, и авангардът. Харесва ми фактът, че Берлин е и до някаква степен златната врата към Източна Европа. Така че, ето ни тук, а тук ли сме? Бъдещето вече е тук!
