Хубавото не само винаги идва, но и никога не идва само. Няма значение, че често няма кой да му обърне внимание – то си пристига и си присъства. Вярно, не се анонсира шумно, не звъни два пъти, като пощальоните, но ако вратата ви винаги е отворена за него, няма и да му се налага.

Едно много хубаво нещо цъфна на "Добре дошли” прага ми в един не особено хубав ден на размисъл за нещата от живота ми до този момент.

Нямаше нужда от специална покана - песента, без да се замисля, се възползва от гостоприемството на музикалната ми душа и оттогава се разполага като у дома си.

И това хубаво не дойде само. "My Life Til This Point” доведе със себе си цяло EP, още един албум и Стивън А. Кларк (Steven A.Clark).

Този млад изпълнител, който в момента живее и създава музика в Маями, спаси един мой ден, като успокои мислите ми за целия ми недовършен/незапочнат живот, разнообрази видимо статусите ми във Facebook, където се лееха цитати от негови песни и самите песни, и превърна дори гладенето в приятно занимание, защото в слушалките ми звучаха двата му албума.

Не проумявам как може да има само "малко-над-600” фена във Facebook, а Psy има над 800 000 000 гледания в YouTube. Но това е моя лична драма. И за да се успокоя, че съм направила опит поне малко да променя тази несправедливост, днес ви представям цялата музика на Стивън А. Кларк, както и малко информация за четене. Не ви карам да го харесвате, да го цитирате във Facebook или да гладите на неговата музика. Просто бъдете гостоприемни и поне го изслушайте...

Стивън се съгласи да отговори на няколко въпроса за "Музика за четене” и ето какво се получи...

Ще започна с "Благодаря" за музиката, която правиш. Ти за какво си благодарен днес?

Благодаря ти, че слушаш и пак заповядай. Днес съм благодарен за хубавите хора в живота си и за сандвича, който току-що изядох.

Преминавам директно на въпроса: Трябва ли да чакаме Drake, Odd Future, Pharrell или когото и да е да сподели твоя песен в Twitter, за да получиш вниманието, което заслужаваш? Така ли се случват нещата в музиката днес?

Ха-ха, да, изглежда е така. Нещата ще се случат, както трябва да се случат. Би било готино Skateboard P да пусне туит за мен.

Това ли е нещото, което искаш наистина? Пееш, че искаш "света, парите, колите, искаш да си световно известен", но ми се струва, че има и друго. Имаш ли ясна визия за това докъде искаш да стигнеш с музиката си, какво искаш да постигнеш?

Когато си от малък град, понякога мечтаеш какво ли би било да имаш всичко това. Тези неща нямат абсолютно никаква стойност, но, докато растеш, ги виждаш по телевизията. В крайна сметка аз искам само да ме уважават заради музиката ми, да мога да пътувам за концерти и да се грижа за семейството и приятелите си.

Музиката ли е нещото, с което винаги си искал да се занимаваш? Как се появи тя в живота ти?

Музиката винаги е била около мен. Идвам от доста музикално семейство. Чичо ми свири на китара. Брат ми е джаз музикант. Баща ми свири на барабани. Майка ми има чудесен музикален вкус. Всичко, което тя слушаше, когато бях малък, продължавам да слушам днес. Дядо ми пък е пуерториканец, така че ми е повлияла и латино музиката.

Винаги съм можел да пея. Баба ми ми казваше, че трябва да стана певец, но ми отне известно време, за да й повярвам. Мисля, че когато открих Neptunes и начина, по който те правят музика, бях изключително впечатлен. The Neptunes и музиката им ме промениха завинаги. Малко след това си свалих няколко програми от интернет и с приятелите ми започнахме да пишем и продуцираме парчета. Когато се преместих в Маями, се заех по-сериозно с това.

Четох, че си от семейство на военни. Някога замислял ли си се да се запишеш в армията, да продължиш семейния "бизнес"?

Никаква армия за мен. Семейството ми подкрепя музиката ми. Мисля, че съм по-добър музикант, отколкото бих бил войник.

Като дете семейството ти се е местило непрекъснато. Представям си, че това е било свързано с търсене на себе си, за което споделяш в Stripes EP. Успя ли да се намериш? Помогнали ти създаването на албум за това пътуване да разбереш "живота си до този момент"?

Мисля, че с годините започвам да разбирам себе си все повече, но не мисля, че искам да знам точно кой съм. Наслаждавам се на пътуването засега. Искам да продължа да се променя и да търся себе си.

< Steven A. Clark - Stripes by L&E Media Co

Пишеш от собствен опит, разголваш душата си в музиката. Все едно да сложиш себе си на тепсия и да раздадеш по вилица на всички. Не се ли притесняваш, че хората могат да те изядат жив? Да си искрен е рисковано в наши дни – и в музиката, и в живота. Музиката на Франк Оушън, например, е страхотна, но колко от коментарите под песните му са свързани с музиката (а не със сексуалността му...)

Мисля, че всички големи артисти разголват душите си в изкуството, с което се занимават. Чувствам, че музиката е единственото място, на което без притеснение мога да бъда уязвим и искрен. Според мен трябва да съм свързан по някакъв начин лично с това, което създавам, независимо дали става въпрос за действително събитие от живота ми или сън, в който танцувам с вълци, или нещо такова. Това и е нещото, което прави Франк Оушън велик артист – той е уязвим. Това са артистите, които печелят любовта на хората и остават с годините. Защото хората се чувстват поканени в живота им.

Има ли нещо, което би те накарало да смениш начина, по който правиш музика, да поемеш по "прекия път" – прости текстове, електронна музика и ярки светлини? Много от бившите r’n’b звезди сега тресат дансингите...

Обичам електронната музика. Мисля, че нейното влияние винаги е присъствало в моята музика, но това, което никога няма да направя, е да се превърна в някакъв индустриален роботизиран изпълнител, който няма никакъв контрол над собствената си музика. Не искам да ми е лесно. Имам склонност да си усложнявам живота, но винаги има причина за това.

Четох, че нямаш против да те сравняват с Франк Оушън, The Weeknd, How To Dress Well и останалите артисти, които биват определяни като представители на новия жанр PBR&B* или на т.нар. нова вълна в R&B музиката. Според мен първият термин е малко смешен, но знам, че хората така си обясняват музиката за себе си – чрез жанрове и сравнения. Как обаче ти би искал хората да възприемат твоята музика? Кой е твоят термин, как би я нарекъл, ако трябваше ти да пишеш статия за нея?

Не искам да звучи банално, но, съвсем честно, не бих я категоризирал. Влияят ми всички жанрове. Бих я нарекъл "готина” (или както вие бихте превели good shit на български – бел.ред.)

Като си говорим за нови определения, ти вече имаш едно оригинално - F.U.C.K. – Fornication Under Consent of The King (англ. - разврат с позволението на краля), както е името на последния ти албум. Доколкото разбрах, кръстил си го така, защото си бил в период, в който си казвал "ма*ната му” на много неща – на любовта, на връзките, на някои жени (на англ. – fuck love, fuck relationships и т.н.) Приключи ли този период? "Сдобри" ли се с любовта, връзките и жените?

Не мисля, че някога въобще ще имам спокоен любовен живот. Непрекъснато се променя, хората непрекъснато се променят. В повечето случаи хората се развиват в различни посоки. Аз съм на всички страни. Любовният ми живот е бил много прецакан на моменти и причината е в мен, всъщност. Опитвам се да се справям с това ден за ден.

"Don’t Have You" беше първата песен от албума, която се появи с клип. Разбрах, че се очаква видео и на Seashore. Кога излиза то и какво ще представлява? С кого работиш по него?

Видеото на Seashore излиза съвсем скоро, в момента се монтира. Клипът е с много различни визии и малко кадри с някакво действие. Работих с UnkleLuc и Енрике Диас. Идеята за видеото ми дойде от последните филми на Ларс фон Триер – "Антихрист” и "Меланхолия”.

Какво следва за теб – идната седмица, следващия месец, догодина?

В момента имам участия на всякакви места и работя над нова музика. Предстоят ми готини неща, 2013-а ще бъде добра година.

Наистина има какво да очакваш да ти се случи в бъдеще. Има ли нещо обаче в миналото, за което си сигурен, че никога не искаш да ти се случи отново и никога не би го направил отново?

Когато бях на 16 си взех хот дог от уличен павилион в Ню Йорк и се разболях жестоко. Оповръщах всичко. Затова знам, че никога повече в живота си няма да си купувам хот дог от уличен павилион в Ню Йорк.

Можете да чуете целия албум "F.U.C.K" в Soundcloud.

Стивън А. Кларк е във Facebook, в Twitter, както и в Tumblr.

* PBR&B или "хипстърски R&B" е нов термин, с който се описва новата вълна r&b музиката, като за нейни основатели и представители се считат артисти като The Weeknd, Франк Оушън, Мигел и др. PBR&B идва от Pabst Blue Ribbon - марка бира, която се асоциира с хипстърската субкултура.