Всички сме (с) транзистори. Представям си моя ТАКА, но това няма значение. Та, всеки си има вграден транзистор. Получаваме ги при пръкването си и всички са фабрично настроени (или разстроени, както ви харесва) да улавят определени честоти и да пращят и квичат на останалите, до които нямаме достъп. Затова едни харесват блус и агонизират на метъл, а други се радват на метъл и плачат от болка на Бийбър. Никой не е виновен за музиката, която харесва. Всичко е въпрос на настройки в транзистора – или хващате, или не хващате дадена честота.
Транзисторът на Джон Гом (Jon Gomm) е "спешъл енд лимитед едишън". Просто нямам друго обяснение. Този човек трябва да има достъп до секретна честота, която нормалните човеци с нормалните транзистори не могат да прихванат. Просто чува неща, които не всеки може и ги възпроизвежда, трансформира и ретранслира с помощта на таланта си... и Уилма.
Добре дошли на сто-и-Джон-цяло-и-Уилма! Слушайте, за да ви хареса (или не) и гледайте, за да зяпнете! Последното е сигурно...
Днес в "музика за четене” четем, слушаме и гледаме Джон Гом, защото музиката му е и за гледане. Всичко е чудесно, когато слушаш песните, но когато видиш/гледаш откъде идва цялата тази музика, "чудесно"-то става просто ЧУДО! Чудно, нали?
Мислех да ви говоря за Джон Гом, но за мой късмет успях да говоря С Джон Гом... нарочно и задочно. Преди да ви подканя да прочетете какво ми сподели китаристът, една бърза биографична справка в стил "Амели Пулен":
Джон е роден в Блекпул, Англия, и свири на китара откакто се помни и откакто всички го помнят. Китарата му се казва Уилма. Да, свири само на един инструмент, с който има специална връзка. Женен е. Има симпатично чувство за хумор. На Джон му пука за: децата в Кения, тропическите гори и музиката като музика. На Джон не му пука за: китарите, които се правят от вековни тропически дървета, за лейбълите и музиката като реклама, пари и его.
Повече за Джон ще намерите в отговорите (под въпросите =)) и в музиката му, която сама ще ви намери, ако сте настроени за това...
Винаги, когато видя нещо изключително (като човек, който играе билярд с език или свири на пиано с крака) се чудя откъде е дошла първоначалната идея за развиването на този талант - скучно ли му е било на този човек? Какво го е накарало да се занимава с това, което прави? Та... скучно ли ти беше, когато реши да започнеш да удряш и да драскаш по китарата, за да видиш какво може да се получи?
Не, за мен е нормално. Първият ми учител по китара, когато бях на 4, свиреше фламенко и този стил е стандартен. Но да, много лесно се отегчавам и имам нужда музиката да бъде интересна и вълнуваща.
Изглежда като да ти е отнело много време и упражнения, за да стигнеш до нивото, на което си. Колко време всъщност ти отне? Как и кога различните звуци започнаха да звучат като мелодия, като песен?
Когато бях тийнейджър прекарвах много време в свирене и не толкова много в училище. Сега нямам много време да се упражнявам, но имам доста концерти и с тях поддържам форма.
Различните звуци, шумове никога не могат да станат песен за мен – първо правя песента и след това добавям другите звуци. Така всъщност песента е основата, нея винаги я има.
Учил си музика в Института по китара в Лондон и Музикалния колеж в Лийдс. Смяташ ли, че е важно човек да има добро музикално образование, за да бъде добър изпълнител?
Не, не за всеки е важно, но за мен това беше най-лесният начин да постигна развитие в кариерата си. Научих наистина много от всичките ми учители в музикалния колеж и това ми помогна да разбера различни стилове – от джаз до класически, до метъл, и по този начин те станаха част от моя стил.
Видях какво наричаш "лесна" таблатура за "Passionflower" и, честно казано, нищо не разбрах, въпреки че не беше първата ми среща с таблатура. Не мога да си представя как изглежда истинският вариант! Хората успяват ли да се справят с песните ти? Какви са отзивите, които получаваш?
Хората ги намират за... трудни. Само се надявам никой да не пострада.
Да, повечето ми приятели имат много, много китари. Аз съм моногамен. Свързан съм точно с тази китара. Тя е голяма част от живота ми и заедно сме били във всякакви странни и страшни ситуации.
Докато сме на темата – видях поста в блога ти за китарите "Гибсън"*. Ти имаш ли Гибсън? Искал ли си някога да притежаваш такава китара?
Не, нямам такава китара, но мисля, че има проблем, който трябва да бъде дискутиран – има много по-важни неща, за които може да бъде използвано 1000-годишно тропическо дърво от това да направиш една готина китара за хлапетата на запад. Например, за осигуряването на кислород за планетата и дом за животните!
Да си поговорим за Уилма. Откъде идва името? Не ми приличаш на Фред... нито на Бети.
Капитам Уилма Дийринг. Най-вероятно ще трябва да използваш Google, за да разбереш коя е тя! Моята детска любов… (Да, наложи се да използвам Google и той ми каза, че капитан Уилма Дийринг е фантастична комикс героиня, която впоследствие става героиня и в телевизионна поредица, в която ролята се изпълнява от Ерин Грей)
Един от многото таланти на съпругата ми е, че е учител по пеене и тя ми помага много. Доста работя за това – аз съм естествено талантлив китарист, но не и певец. Мисля, че все още не съм открил най-добрия си глас, но смятам, че ставам по-добър.
Прочетох някъде, че в "Passionflower" всъщност става въпрос за едно растение в задния ти двор, което изведнъж избуяло. Това е готино... и странно. Имаш ли някакви други необикновени вдъхновения? За какво най-много обичаш да пееш?
Пиша за всичко, което успее да ме развълнува – растение, което израства и създава толкова много живот, след един мижав старт и почти никакъв шанс за успех; или за някакъв спор; или история от живота ми; война; телевизионно предаване. Някои артисти като че ли пишат песни само за връзките си и ми е много чудно как имат време да създадат 10 нови връзки, за които да пишат във всеки албум .
Ти си независим изпълнител – сам записваш албумите си в собственото си студио, продаваш ги чрез сайта си и сам уговаряш участията си. Няма ли да ти е по-лесно, ако има кой да върши тези неща вместо теб? Някоя звукозаписна компания?
Да, би било МНОГО по-лесно, но аз не правя нещата, защото са лесни. Опитвам се да правя това, което смятам, че е най-добро. Освен това, искам да оцелея като артист през целия си живот, а не да се радвам на успеха няколко години и след това да изчезна. Хората изчезват, защото губят договорите си със звукозаписните компании, губят подкрепата на индустрията и не знаят как да оцелеят сами. Аз знам как.
Има ли нещо, което би те накарало да промениш мнението си и да подпишеш с някой лейбъл? Какво би те привлекло към "тъмната страна"?
Би станало, ако нещата се променят – ако в основата на индустрията е музиката, а не рекламата, парите и егото.
Даряваш процент от приходите от песните си на училище/дом за деца в Кения. Как избра точно тази кауза? Какво казваш на феновете си, за да ги убедиш, че те могат да променят живота на тези деца?
"Happy House” в Уатаму е наистина специално място. Много от децата там са сираци болни от СПИН – те живееха като животни, ядяха от кофите за боклук преди "Happy House" да ги приюти и да им даде истински живот. За мен е важно, защото аз съм просто музикант, според това е егоистична професия. Затова, ако мога да използвам музиката, за да помогна на хората поне малко, това ми изглежда като добро нещо.
Фактът, че хората помагат на децата в Кения, като свалят музиката ти легално от твоя сайт, едва ли ги спира след това да качат песните ти за безплатен даунлоуд другаде. Как приемаш това?
Хората правят своя избор, аз не ги съдя. Според мен нещата не са еднозначни – музиката Е за споделяне. Чудесно е, когато хората плащат, защото без тях аз не бих могъл да оцелея като музикант, но е и хубаво, че имат избор.
Доста се говори за ACTA през последния месец и половина. Какво е твоето мнение за това споразумение? Мислиш ли, че то би променило нещата към по-добро за музикантите?
Не, не съвсем. 99% от нелегалната музика е комерсиална, корпоративна поп музика. Хората, които притежават тези лейбъли и суперзвездите, които правят музиката, и без това да си доста богати. ACTA ще направи богатите музиканти още малко по-богати, а мен едва ли ще ме засегне въобще. Това, което ще направи нещата по-добри за музиката, е ако хората излязат и подкрепят местните си изпълнители на живо.
Забелязах, че напоследък си под прожекторите – телевизия, преса и т.н. Как ти се отразява това?
Много е странно. Толкова съм благодарен, когато нови хора откриват музиката ми. Но в същото време домът ми е на сцената, а не в телевизията. Свикнал съм да съм ъндърграунд и не искам да се разделям с това. Всичко е специално, когато е тайна.
Добиваш популярност и сред известни личности (Стивън Фрай, например, браво!). Фен ли си на някой от феновете си?
Обичам Стивън Фрай, имам няколко от книгите му и обожавам ролята му в "Джийвс и Устър" (Jeeves an Wooster). Получавал съм добри коментари и от Дейвид Крозби, Девин Таунсенд и Джон Андерсън, на които също съм фен. Томи Лий наистина харесва музиката ми, но аз не съм голям фен на Motley Crew, просто никога не съм ги слушал сериозно, но един приятел, който го познава, ми каза, че е супер-, суперталантлив музикант, така че това е чудесно!
Какво ще кажеш на нашите потребители и твоите фенове в България?
Благодаря ви, че слушате музиката ми. Надявам се да мога да дойда скоро в България!
И ние се надяваме! Поздрави и честитки към Джон можете да изпращате нa контактите, посочени на сайта му или във Facebook!
*Джон критикува производителите на китари "Гибсън", защото, както се твърди, използват дървен материал от застрашени тропически гори в Мадагаскар и Индия за производството на инструментите си. От компанията отричат обвиненията.
