Ако взаимоотношенията ви със суинга са по-задълбочени от "Candyman" на Кристина Агилера, имам добра новина за вас. Свободни ли сте вечерта на 31 май?

Немските електро-суинг фурии Tape Five, предвождани от главнокомандващия Мартин Стратхаузен, идват за първия си концерт у нас и, въпреки че уверяват, че "идват с мир”, Sofia Live Club се стяга за танцови размирици, каквито само присъствието на един суинг патрул може да предизвика.

Съпротивата е излишна. Наизустете следната рецепта за оцеляване: въоръжете се с най-удобните си обувки, мятайте целия си сексапил на рамо и се оставете да бъдете съблазнени от суинга, от всички значения, които са се барикадирали в тази дума: музиката, танците, детинската радост при вида на свободна люлка в парка и похотливата сексуално-разменна перспектива. Повтарям: перспектива, като флирт, а не разврат =)

Освен това е и празник за голяма част от човечеството. Какъв е този празник и защо трябва да го празнувате с Tape Five, ще разберете, ако стигнете до края на интервюто със забавния господин Мартин.

За първи път ще свирите в България. Какво е настроението и очакванията ви, когато ви предстои концерт на ново място? Каква би била перфектната публика?

На първо място се чувствам горд, че музиката, която е в главата ми и която записвам в малкото си студио, се чува по света. За една live банда е важен опитът от посещенията в различни страни и наблюдението на различното поведение на публиката във всяка от тях. Това е страхотно и ни помага за по-доброто разбиране на планетата Земя.

За конкретния случай: България е на Балканите и в мен изникват някои, може би клиширани, асоциации и очаквания, свързани с това. Очаквам обстановката да се разгорещи по специален начин. В Париж беше лудо, в Сеул фантастично, а София ще бъде "гореща”, поне така смятам аз :)

Перфектната публика? Не ми се иска да казвам на хората какво да правят, но винаги е готино за музикантите, когато получават обратна връзка от публиката, под формата на танци, викове, ръкопляскания – стандартните неща!

Има ли нещо различно в шоуто ви, когато свирите пред нова публика? Ще промените ли нещо в сета, ще добавите ли нещо за дебюта си в България?

В общи линии – не! Бандата репетира един сет, който понякога се променя, в зависимост от мястото и вида на събитието. Имаме няколко по-бавни парчета, които изпълняваме, когато самото събитие не е "танцувално”. Има също и няколко латино/боса нова песни от по-старите албуми, които вече почти не присъстват в шоуто, защото почти винаги ни ангажират за електро-суинг събития.

Но не можем да променяме сета за всяко ново място, мисля, че никой не прави това. Например, някой беше сравнил различни концерти на The Rolling Stones и се оказа, че те са толкова еднакви, дори идентични (самото свирене на музикантите), до последната нота, а Stones дори печелят пари от концертите си =)

Коя е любимата ти част от шоуто на Tape Five? Има ли песен, която наистина обожаваш да изпълняваш на живо?

Докато репетирахме с live бандата песните от новия албум "Swing Patrol" и те засвириха "Bunga Book" беше наистина чудесно, имаше го точно онова усещане като от "Книга за джунглата”, откъдето е вдъхновението за песента. Много е готино да видиш как музикантите се вживяват точно, както си си го представял в студиото.

Има и едно по-бавно парче, което рядко попада в сета за концертите – "Cancun", което винаги създава почти "свята" емоция, когато се изпълнява от бандата на живо... чудесно!

Създаваш електро-суинг музика във времена, в които денс музиката доминира света. Това влияе ли на музиката ти по някакъв начин?

Понякога се тормозя и отказвам да приема мисълта, че е възможно масовият вкус да е ТОЛКОВА лош. В такива случаи ми се ще да спра да правя музика. Но това е единственото нещо, което умея. Може би бих могъл да се занимавам и с "изцелението на земята”, но пък тогава ще трябва да науча нещо ново =)

Но ОК, винаги съм имал избор и знам, че нещо може и да не е добро, въпреки че много хора го правят или го харесват. Това ми дава сила да продължа да развивам собствените си идеи и да правя това, което аз смятам, че е правилно. Разбира се, хубавите коментари от слушатели от целия свят, които можете да видите на сайта ми, ми дават сили да продължа. Поне някой и друг свободен дух харесва това, което правя и това е готино!

Аз не мога и няма да се принизя =)

Замислял ли си се някога да смениш жанра?

Непрекъснато променям стила си. В Tape Five започнах с албума “Swingfood Mood”, музиката в който напълно отговаряше на името му - микс от боса нова, ню джаз, лаундж и суинг. Вторият албум – "Bossa For a Coup", е по- "чил аут”, отколкото суинг. "Tonight Josephine" е нещо средно между двата, с песни като "Bad Boy Goodman” и “Madame Coquette", а последният албум "Swing Patrol" е отражение на лежерния суинг от 40-те. Предполагам, че може следващият албум да е по-електронен, пък и е модерно. Но имам толкова много вдъхновения, че ще бъде жалко да се ограничавам само с едно.

Как си обясняваш нестихващата популярност на суинга? Какво има в тази музика, че тя успява да привлича нови и нови почитатели през годините?

Суингът в някакъв смисъл "умря" след ерата на биг бендовете. Суинг бандите станаха по-малки и свиреха рокендрол. След това през 70-те фънкът беше "новият суинг", а самият суинг беше възприеман като "музика за старци". Интересно е, че при завръщането на този стил, брас секциите зазвучаха по-"траш”, по-мръснишки, а другите духови инструменти – по-грууви и по-топло. Като цяло звукът стана по-многопластов, различен от пластмасовия звук на актуалните дръм машини и синтезатори. Ритъмът бе все така свеж и подходящ за танци - беше подходящо време за възраждане!

За последния си албум записваш с изпълнители от 10 различни държави. Има ли изпълнител, с когото искаше да работиш по този проект, но нямаше тази възможност? Кой е той/тя и ще се получат ли нещата в бъдеще?

Да, исках да има рап в песента "Peace Patrol", изпълнен от френския рапър Oxmo, но той беше зает или поне така каза мениджърът му. Ако се бях срещнал с него за по питие, блясъкът в очите и обувките ми щяха да го убедят да работим заедно =) За следващия албум мисля, че ще заложа на основните певци в Tape Five.

Слогънът на настоящото турне на бандата е "Идваме с мир". Така разпространяваш посланието за мир по света или има нещо друго, което не ни казвате и за което трябва да се подготвим и въоръжим? =)

Ха-ха! Не, няма нужда да се "въоръжавате" за концерт на Tape Five... по-добре недейте! Просто си вземете ушите, за да слушате и краката, за да танцувате. Може и устата, за да викате, ако се разгорещите. Естествено, аз съм "за” мира – чуйте парчето "Peace Patrol". Сложихме това на плакатите, за да подчертаем, че Swing Patrol не е военна институция – не е като едно време през 40-те, когато суинг бандите са забавлявали войските. Ние също сме "суинг", но свирим в/за мир – важна разлика!

Не знам защо знам това, но на 31 май, когато е концертът ви в България, се чества Световния ден на блондинките. Има ли блондинки в бандата? Защо българските блондинки трябва да празнуват с вас?

Оу, уау – това е забавно! Не го знаех =) Звучи секси! Дамите, които пеят в последния албум, са от Сибир, Бразилия, Италия и Африка, така че няма как някоя от тях да е блондинка. Нов вие, сладки малки руси български жени (това звучи като доста секси комбинация) наистина трябва да дойдете в Sofia Live Club на 31 май, защото концертът на Tape Five ще бъде най-горещото събитие този ден и затова точно вие трябва да присъствате!

За да не се засегнат брюнетките, може да ги поздравиш с някоя своя песен...

О, брюнетките не трябва да се засягат – не бива да съдим хората по цвета на косите им. Всеки цвят на косата има своите добри и не толкова добри представители =) както и всяка култура! Но може би песента “A Cool Cat in Town” е подходяща за този тип коса??? =)