Тя завършва едно от най-престижните училища за танцови и музикални изкуства в света – Джулиард, чийто възпитаници са Робин Уилямс, Вал Килмър и Дейвид Гарет. Идва от сърцето на Бродуей и може да се похвали с няколко впечатляващи роли. Принс се влюбва в едно от изпълненията й на негова песен. Част е от популярната музикална формация „Постмодерн Джубокс”, които очакваме за концерт на 15-ти май в НДК. Тя е Морган Джеймс.
– Знам, че сте израснали в артистично семейство. Как това Ви оформи като личност и като артист?
– Родителите ми поддържаха за мен много високи стандарти по отношение на обучението, а и във всеки друг аспект. Знаеха, че ще бъде трудно. Не ми казваха: „О, ще бъде прекрасно, ще бъде лесно….” Казаха ми, че ще бъде трудно. Да, ще бъде много трудно и аз трябва да бъда подготвена. Въпреки тези думи никога не са се опитвали да ме обезкуражат.
– Беше ли трудно?
– Много е трудно да пробиеш през стената на каквато й да е артистична кариера. Има хиляди хора, които изглеждат точно като теб. Трудно е да се разграничиш себе си. Сам трябва да проправиш пътя си. Никой няма да го направи за теб. И ако си стоиш просто и чакаш някой, който да ти каже „Ела, тук е отворена вратата” - никога няма да минеш през нея. Ти трябва сам да си направиш врата. Отне ми много време да стигна до Бродуей. Минаха много дни в чакане, сервиране, вършене на всякаква работа и старание да не се откажеш. Мисля, че точно това да не се отказваш е първият ключ към успеха.
– Губила ли си някога мотивацията си?
- Губя мотивация понякога, но съм много устойчив човек и обикновено не стоя обезкуражена за много дълго. Падам, разпадам се и понякога е наистина много, много трудно. Няма много пари, няма много помощ. Вратите се затварят през цялото време и ти все пак трябва да се вдигнеш на следващия ден и просто да продължиш… И понякога се случват наистина магични неща.
– Спомняте ли си първите години на Бродуей? Премествате се в Ню Йорк на 18-годишна възраст...
– Обикнах Ню Йорк от първата минута, когато стъпих там. Аз все още го обичам, а мина доста време откакто живях там – 18 години. Не го усещам като мегаполис, а като моето малко място, моят дом.
– Как получихте първата си роля на Бродуей?
– Отне ми доста време да стигна до първото си бродуейско шоу. Бях на кастинги много, много години и почти успявах да получа тази или онази роля. Ролята ми в "Семейство Адамс" - това е, което ме накара никога да не се обръщам назад. Беше невероятно преживяване. Веднъж щом влезеш в това общество, получаваш следващото и по-следващото.
Да бъдеш в Бродуей е най-тежката работа, която съм имала. Това е много изтощаваща и невероятна работа. Имаш само 1 ден почивка и е наистина страхотен тренинг.
– Имате кавър на една от песните на Принс. Има ли специална история зад това?
– Това е първата песен, която някога съм правила, за първата ми банда, за първото ми шоу. Започнах да я пея отдавна и се превърна в мой музикален подпис. .... Отнеме ми още 3 години да взема разрешение от Принс. Забавно е, защото винаги си казвах "О, много ще се хареса на Принс". И всички ми казваха, че съм луда и аз казвах: Принс ще я хареса, веднага щом я чуе.
– Как се намерихте с момчетата и момичетата от "Постмодерн Джубокс"?
– Със Скот Брадли - създателят на "Постмодерн джубокс" имахме един и същ агент и нашите мениджъри бяха приятели. В началото това не беше моето нещо, защото те изпълняваха много джаз, а аз не! Но направихме над 10 видеа и 3 турнета. А това ми помогна много да си създам база от почитатели. Имах голяма нужда от това.
– О, толкова е освобождаващо, защото не трябва да искам разрешения от никого. Харесва ми да бъда шефът. Харесвам свободата на словото. Но научих много като част от големия лейбъл - за парите, за бизнеса, за политиката, за дистрибуцията и за изкуството.
– В последния си албум си написала всички песни сама. Какво те вдъхновяваше?
- Много неща от собствения ми живот са вдъхновили песните ми. Неща, през които аз, моите приятели или семейството ми сме преминали.
– Каква истории се крият зад песните ти? Коя е най-впечатляващата за теб?
– Песента ми "Кажи думите" от първия ми албум разказва за един от пътите, в който аз бях с наистина разбито сърце. И песента от новия ми албум "Недостоен" – написах я за приятелка, която беше в лоша връзка. Опитах се да я вдъхновя да излезе от тази връзка. Понякога можеш да използваш песните, за да преживееш случващото се в реалния живот.
– Какво друго освен музиката разтопява душата Ви?
– Малките кученца. Кучета, пай и музика – това е наистина всичко, от което имам нужда в живота. И вино.
– Какво си пожелавате да Ви се случи през тази година?
– Бих искала да видя повече от света. Бих се радвала да пътувам повече и да правя музика. Мисля, че съм щастливка да мога да обикалям света, правейки музика. И колкото повече фенове се докосват до мен, колкото повече места успявам да видя, по-добре.
Следващата година ще бъда в Малайзия, Япония, Нова Зеландия. Искам да се върна в Европа. И наистина искам да продължа да пътувам и да печеля повече фенове. И да правя повече музика.
