Писател, лекар, хуманитарен активист, дипломат, общественик, пътешественик. Усмихнат французин. Отворен с цялото си сърце към хората и природата. С болезнено човешки поглед и отношение към екологичните проблеми...

Жан-Кристоф Рюфен представя у нас своя „Адам отпреди грехопадението“ (изд. „Колибри“) – история за екоактивист, който освобождава животни от експериментална лаборатория в Полша, и се забърква в убийствен заговор за спасяване на света...

Авторът има над 20 романа, удостоени с десетки награди, на него са кръстени медиатека и начално училище. Според ученици, той олицетворява вкуса към думите, солидарността и мира – и това сякаш казва всичко за същността на един съвременен Адам.

Адам, който перфектно покрива представите за интелектуалец от световна величина. Въпреки че приема себе си първо като лекар, каквото е образованието му. Когато интелектуалецът е и лекар, трябва да му вярваме, че човек е отговорен, а не виновен. И това е диагнозата, чието лечение би могло да ни върне към някаква нормалност...

Снимка: Даниел Димитров

Жан-Кристоф Рюфен – защо никога не пише за места, на които не е бил, за „тъмната“ страна на екологията, за семейството и щастливото събитие, което би споделил с всички, чувства ли се по някакъв начин идеализиран и като лекар поставял ли е диагноза сам на себе си. И още: Кой или какво за него олицетворява вкуса към думите, солидарността и мира. Има ли създания, чието място не е в природата, и дошъл ли е моментът, в който не трябва да се подбират средства, когато стане дума за защита на природата. Налага ли се днес често да преглъща отвращението си...

„Адам отпреди грехопадението“ минава през Австрия, Бразилия, Швейцария, САЩ, Англия, Южна Африка, Кабо Верде, Франция, Италия. Това своеобразно пътешествие е през наистина съществуващи места и реалности, или е пътешествие изцяло на Вашето въображение...

- Има две неща вътре в романа. Първо, това е историята, която е измислена, и тя е изцяло плод на моето въображение. Но никога не пиша за места, на които не съм бил.

Имам късмета и възможността да пътувам много. Освен това, говоря и португалски, така че съм посещавал и много от държавите, в които се говори този език, както е Бразилия. Искам да пресъздам една истинска атмосфера. Никога не пиша за места, на които не съм бил, затова не бих писал и за България, примерно, ако не съм я посетил преди това...

Ето Ви в България...

- Не, засега нямам намерение да пиша за България, но човек никога не знае. Ако тръгна да го правя, ще дойда тук и ще прекарам дълго време.

Кой или какво за Вас олицетворява вкуса към думите, солидарността и мира?

- За мен думите са инструмент така, както ползваме инструментите, за да свирим. Аз не се занимавам с музика...

Снимка: Даниел Димитров

За мен думите са начин на изразяване. Оставам верен на моята професия, която е да бъда лекар, и фокусът ми е върху човешкото и човека.

Коя е тъмната страна на екологията?

- Аз се придържам към общите идеи и разбирания на екологията. Да предпазим животните, да запазим планетата, да се борим за природата... Но от около 30-ина години насам има философски текстове, които са антихуманни.

Има две течения. Едните говорят за правата на животните като един вид продължение на правата на човека. Другите се фокусират върху баланса в природата. Двете течения са много различни, но се обединяват ведно, и то е срещу човека, срещу човечеството. Когато човекът се превръща във враг...

Има ли наистина според Вас създания, чието място не е в природата?

- Всъщност, въпросът, който си задаваме, е къде е мястото на човека. Защото човекът се размножава, разпространява, заграбва планетата. И се питаме какво е неговото място в тази система. Какво място оставя той на другите видове?... И, ако направим каталог на съществата, то бихме ги разделили на три – домашните животни, дивите животни и вредителите – тези, които трябва да бъдат унищожени. Но това е една изключително деформирана визия.

Вредителите не са ли някакъв гарант за баланса в природата...

- Да, абсолютно вярно. Но, също така, е добре да се опитаме да погледнем на нещата, не само спрямо човека. Защото видовете помежду си също имат баланс, което е трудно...

Снимка: Даниел Димитров

Мога да дам пример от Италия. Преди години там върнаха мечки. И това сега предизвиква дисбаланс, тъй като има повече мечки. Съвсем скоро един спортуващ, тичащ човек беше убит от мечка по време на джогинг. Затова трябва да има хищници...

Дошъл ли е моментът, в който не трябва да се подбират средства, когато стане дума за защита на природата?

- Точно за тази граница става дума. Че човекът, дори да е отговорен, той не е виновен за липсата на баланс.

Мога да Ви дам отново пример. На планетата има изключително много човешки същества – близо осем милиарда. Но дали бихме могли да избием част от тях? Отговорът е „Не“.

Актуален ли е докладът за расизма и антисемитизма, който изготвяте през 2003 г.?

- По онова време, когато писах този доклад, въпросът не беше толкова добре разпознат. Тогава имаше едно остаряло разбиране за антисемитизма, по-скоро, свързано с екстремната десница, с крайната десница.

Снимка: Даниел Димитров

Но това, което беше важно, и много хора се разпищяха, когато говорех – тъй като бях първият, който повдигна този въпрос – е, че има един нов вид антисемитизъм. И той е свързан с емигрантите, които идвайки във Франция, носят със себе си разбирането за палестино-израелския конфликт. Това, което виждахме, бяха едни млади хора, които правеха палежи в крайните квартали. И това е доста различно от историческия антисемитизъм, който познаваме във Франция.

Кое е по-опасно?

- Нямат нищо общо. И не е необходимо да избираме, или да предпочитаме един от двата. Защото и двата вида антисемитизъм са еднакво осъдителни. Това са две социологически реалности. Но, когато имаме един атентат, който в основата си е антисемитски, трябва да знаем накъде да се обърнем, за да потърсим първопричината. Истината е, че трябва да я търсим и в двете страни.

Налага ли се днес често да преглъщате отвращението си?

- По-скоро – не. Като лекар по образование, съм научен да гледам на света такъв какъвто е. Има, разбира се, прекрасни неща в него, има и много трудни...
В своите романи аз вкарвам изключително много радост, живот, младост. По никакъв начин не бих казал, че книгите ми са тъмни или черни.

Семейството е любима „тема“ само в живота, или и в нещата, които пишете?

- Мога да кажа за себе си, че идвам от едно разделено семейство. Защото моите родители се разведоха, когато бях съвсем малък. Така че винаги съм имал желанието да създам семейство и да имам няколко деца. Но не бих казал, че това е тема в моите романи. Любовта, срещите, чувствата – са тема и присъстват, но не и семейството.

Автобиографично четиво бихте ли написал?

- Разбирам, че не е преведена на български, но аз имам книга, която разказва за живота ми през призмата на медицината.

Снимка: Даниел Димитров

Започвам с детството си, как баща ми ми е предал интереса към медицината, после говоря за образованието ми и за моята работа, и, разбира се, за хуманитаристиката. Аз съм свидетел на създаването на много от хуманитарните организации. Така че това не е автобиография, сама по себе си, но е книга, която говори за живота ми през професията.

Тази книга би ли имала продължение за Вас като съпруг и баща...

- Не... Не обичам много да говоря за това, което лично съм преживял. Отново бих се върнал към медицината, за да кажа, че като лекар ние полагаме Хипократова клетва. Част от нея е и това да не разкриваш какво си видял или чул. Така че не бих разказал на някого това, за което си говорим в момента, но мога да го направя чрез фикцията...

(Жан-Кристоф Рюфен има три деца, едно от първия си брак с рускиня и две – от етиопка, с която се развежда два пъти и за която се жени три пъти – бел. а.)

Чувствате ли се по някакъв начин идеализиран, обожествен?...

- Със сигурност, не го търся. Аз не съм рок звезда. Това, което търся, са читателите. На мен ми доставя удоволствие да имам читатели. И, когато книгите ми се превеждат на други езици, това разширява кръга на моите читатели.

Като лекар, поставяте ли диагноза сам на себе си?

- По-скоро – не. Аз се лекувам чрез книгите. Много е трудно да видиш сам себе си... Когато пишеш, най-трудно е да опишеш тези хора, които най-много приличат на теб. Много по-лесно е да опишеш другите.

Има ли щастливо събитие или факт, който бихте искал да споделите с всички?

- Сега, в момента (Усмихва се – бел. а.).

Снимка: Даниел Димитров

Има едно малко събитие, което за мен е много важно. Първородната ми дъщеря си намери нова работа, която изключително много я радва и ѝ дава възможности да се развива. Така че сега тя се чувства много по-добре, а това ме прави щастлив. Едно малко, лично събитие, не световно...

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- ...живота (Започва да се смее – бел. а.). Животът. Това е...