Остават пет дни до последния концерт на „Чамбао” в София – емблематичната испанска група спира за съществува. Защо българската публика е единствената чужда публика, с която „Чамбао” реши да се сбогува – Марина Евгениева беше в Малага, където се срещна със създателката на групата Ламари.
16 години – толкава е времето от първото споменаване на групата „Чамбао” до сега. Историята започва с трима приятели, музика, слънце и малко късмет. Преминава през страшни диагнози, раздели, много работа, радости, нови начала и търсения, концерти, албуми.
Константни са Ламари, любовта ѝ към музиката, таланта ѝ и щастието, което обича да дарява на другите.
– Няма ли и мъничко тъга, защото все пак това ще е последния концерт на „Чамбао”?
– Тъга не, защото Ламари продължава. Тъга няма, защото преживях изключително хубави неща с „Чамбао”, но вече минаха много години, в които в „Чамбао” съм само аз и мисля, че не трябва да продължава така, защото обърква много хората, мислят си, че става дума за група, но в тази група реално от 2005 година съм сама. Следователно през 16-те години на „Чамбао” 14 съм сама, по-дълго време съм била сама, отколкото с групата.
Вероятно 2015 беше годината, в която трябваше да променя „Чамбао” на Мари, но още не беше узряло в главата ми, не беше дошъл момента за тази промяна на името. Освен това през годините се стигна и до голяма промяна в музикалния стил.
„Чамбао” в началото си беше фламенко чил, самите ние казвахме, че правим фламенко чил, смесица между електронна музика и фламенко, но във всеки следващ албум на „Ла Мари” от 2005 насам електрониката изчезваше по малко и сега в последния албум „Nuevo siclo” я няма изобщо.
Не го бях планирала, но точно този албум ме накара да си кажа: Да, явно периодът на „Чамбао” приключи. Трябва да продължа да правя музика, но като „Ла Мари”, така, както отвътре го чувствам, с повече електроника, с по-малко, с музика... да видим...
В същото време не отчитам това като голяма промяна, защото аз продължавам да съм си същата, продължавам да композирам, да пиша, не се е променил музикалния ми вкус. Много харесвам традиционната, местна музика, може би ще направя нещо с някой български хор, много би ми се харесало. Иска ми се да опитам да работя с африканска музика, с българска, с турска музика, индийска, мароканска, музика от корените и да я смеся с моя андалусизъм, с моето...
– С твоето сърце?
– С моето сърце. Да.
– С какви чувства очакваш последния концерт на „Чамбао” в София?
– Много специални чувства изпитвам, най-вече, защото не съм идвала отдавна, а съм и привързана по един много особен начин към България, към публиката в България, защото хората са много средиземноморски, някак като в Андалусия, същите са.
Публиката на Чамбао е много експресивна, много топла, много близка, приятелска. Имам много специални спомени свързани с България, с местата, с хората, които познавам покрай организирането на концертите, защото освен срещите с публиката се запознах и с хора, като теб, с които продължавам да се виждам в живота и към, които съм много привързана.
– Сега работиш с много различни хора. Видях песента ви с Мигел Кампейо, какво ще бъде това?
– Виж сега Мигел Кампейо трябва да го поканите в България! Мигел Кампейо трябва да дойде в София. Веднага. Той е голям приятел, обичам го много.
Той е една много щедра личност, много креативна също, във всеки един момента създава нещо.
С Мигел ми се иска да направя нов проект вече като Мари. Още не съм казвала това, но композиционно, продукционно, дори като посока ми се иска да направя нещо по-обширно.
За първия албум на „Ла Мари” ми се иска да работя с него и всъщност започнахме да работим заедно. Не знам защо ти разказвам това, защото не ми се искаше още да разкривам подробности, но го казах вече.
Искаше ми се първо да се разделя с „Чамбао” и после да говоря за новото. Обаче няма значение. Казах го.
Случайно или не Ламари разкри плановете си първо за българската публика. След „Чамбао” тръгва по нов път, защо не свързан и с нашата фолклорна музика.
Първо обаче ще се види с почитателите си в София на 9 ноември в зала 1 на НДК.
