Фотографът Ивайло Дончев улавя отминали епохи през обектива си. Това е изкуство, което ти разказва за изоставената страна от човешкото ежедневие. Показва грозните неща на суровата реалност. Фотографът Ивайло Дончев обаче намира красота именно в живота след смъртта на отдавна забравени сгради и съоръжения.
По думите му това, което го привлича в urbex фотографията е адреналинът. Терминът идва от urban exploration, изследване на градската среда.
„Сградите, които намират за страшни, са по-безопасни от местата, на които всеки ден прекарваме време в града. Където минават коли, градски транспорт, където през нощта има хора в какво ли не състояние“, разказва фотографът.
„Един много любим спомен ми е, когато с един мой приятел ходихме в Италия, където влизахме в един изоставен замък, който беше с камери, огради, имаше си и аларма. Която ние установихме след като я задействахме. С мръсна газ изчезнахме от там и се притаихме в недалечната гора, чакайки да видим кога ще дойде полиция, но всъщност никой не дойде.
И целият страх се оказа, че е бил напразен. Обаче как се прескача крепостна стена, бързайки да не те хванат, беше си доста забавно и вълнуващо, и напрегнато
Из фотографиите се прокрадват пусти стаи, в които човешки крак не е стъпвал от десетилетия, някогашни индустриални комплекси, заспали под пластове ръжда – за много хора тези гледки навяват тъга, страх, но за него това са сцени от приключенски филм.
„Има особена естетика на тези сгради, които са превзети обратно от природата. Бидейки на такова място, ти виждаш какъв е светът, след човек. Имаш възможност да се принесеш в любимото ти художествено произведение или филм“, уточнява Ивайло.
На въпрос дали се натъжава от изоставени сгради, фотографът отговаря: „По-скоро не. Намирам тези процеси на разлагане, разпадане, изоставяне за естествени. Предполагам, ако бях видял собствения си роден дом по този начин, или мястото, на което съм работил, няма да гледам на него по този начин. Когато не съм лично свързан с обекта, е доста по-лесно да гледам на него отстрани и непредубедено.
Всички тези пост-апокалиптични кадри присъстват и в дебютната изложба на Ивайло. Тя се казва „Живот след смъртта“ и може да бъде видяна до 15 октомври.
„Едното ниво на смисъл е, че оградата е прескочена и проверяваме дали има живот след смъртта понеже прескачаме огради. Друго ниво на смисъл, тоест най-очевидното е, че тези места, които вече не се използват, заживяват друг живот и те кипят от такъв, просто не е нашият живот“, посочи фотографът.
Изложбата е с благотворителна цел. Събраните средства ще бъдат предоставени на великотърновското училище "Русаля", в което деца в неравностойно положение изучават изкуства и занаяти.
