Вода на три милиарда години, открита в канадска мина, може да даде информация за произхода на живота, но вкусът й е "ужасно солен".

Проф. Барбара Шъруд Лолар каза, че е опитала древната вода. Тя я описа като "изключително солена с оранжавеникав цвят".

Праисторическите джобове вода са като "капсули на времето", останали изолирани от земната повърхност милиарди години. Сходството на скалите в мината с тези на Марс дава надежда, че подобна подходяща за живот вода може да съществува и на близката ни планета.

Водата извира от дълбочина около 3,2 км и предшества появата на многоклетъчен живот. Открили са я британски и канадски учени. Водата може да е сред най-старите на Земята. Възможно е дори да съдържа живи форми, защото в нея има много химикали, които поддържат живот при липса на слънчева светлина.

Първото, което прави впечатление при праисторическата вода, е колко е солена, каза Барбара Шъруд Лолар от университета на Торонто.

"Заради реакциите между водата и скалата, тя е изключително солена. Много по-вискозна е от чешмяната вода. Консистенцията й е като на много светъл кленов сироп. Когато извира, е безцветна, но малко след това става оранжевеникава от контакта с кислорода, от който в нея започват да се образуват минерали, особено желязо."

Учените се интересуват от солените води, защото те са най-старите. Заради геохимичните реакции със скалите водата съдържа разтворен водород и метан, както и благородни газове като хелий, неон, аргон, ксенон. Възможно е те да осигуряват енергия за микроби.

С технология, разработена в университета на Манчестър, учените доказаха, че водата е поне на 1,5 милиарда година, но тя може да е и много по-стара. Възможно е да е от времето, когато са се образували кристалните скали около нея. Тяхната възраст е на половината на земната.

Толкова стара вода е известна само от малки мехурчета в скали. Откритата в канадската мина извира с дебит почти 2 литра в минута. Характеристиките й са подобни на много по-млада вода, извираща от дълбочина 2,7 км в мина в РЮА, в която са открити микроби.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".