Учени от Гренландия обявиха, че са открили ДНК отпреди два милиона години - най-старото, извличано някога - в седименти от ледниковия период, отваряйки нова глава в палеогенетиката.
"Разчупваме бариерата на това, което смятахме, че можем да достигнем по отношение на генетичните изследвания", казва Микел Винтер Педерсен, съавтор на новото изследване, публикувано в научното списание Nature.
"Дълго време се смяташе, че един милион години е границата на оцеляване на ДНК“, заяви той пред АФП.
Учените откриха ДНК фрагменти в седименти от най-северната част на Гренландия, известна като Кап Копенхаген, съобщи преподавателят от Университета в Копенхаген.
Фрагментите "произхождат от среда, която днес не се среща на Земята", добави той. Замразена в отдалечен ненаселен район, ДНК пробата е много добре запазена.
Новата технология позволи на учените да установят, че 41 фрагмента са с повече от милион години по-стари от най-старата известна ДНК от сибирски мамут. Те трябвало първо да определят дали в глината и кварца има скрита ДНК, а след това да проверят дали може да бъде извадена от седимента, за да бъде изследвана.
Използваният метод "дава фундаментално разбиране за това защо минералите или седиментите могат да запазят ДНК", казва Карина Санд, ръководител на екипа по геобиология в Университета в Копенхаген, която е участвала в изследването. "Това е кутията на Пандора, която сме на път да отворим", добави тя.
Адаптивност на видовете
"Реките, преминаващи през околната среда, са пренасяли минерали и органични материали в морската среда и именно там са се отлагали земните седименти. След това, в някакъв момент преди около два милиона години, тази земна маса под водата се е издигнала и е станала част от Северна Гренландия", каза Винтер Педерсен, цитиран от БГНЕС.
Днес Кап Копенхаген е арктическа пустиня, където вече са открити различни видове седименти, включително вкаменелости на растения и насекоми, запазени в отлично състояние, но учените не са се опитвали да установят ДНК на вкаменелостите, а за наличието на животни по онова време се знае много малко.
Изследователският екип, започнал работата си през 2006 г., вече е дал възможност да се обрисува картина на това как е изглеждал регионът преди два милиона години. "Имаме горска среда с мастодонти, северни елени и зайци, като в пейзажа има и много различни растителни видове, обясни Винтер Педерсен. По думите му те са открили 102 различни вида растения.
Присъствието на мастодонти е особено забележително, допълва той, тъй като никога досега не са откривани толкова далеч на север. Откритието е дало на изследователите и повече информация за адаптивността на видовете.
Преди два милиона години температурата в Гренландия е била с 11 до 17 градуса по-висока от днешната, но на тази географска ширина слънцето не залязва през лятото, нито изгрява през зимата.
"Никъде другаде на Земята днес не виждаме такава среда, смесица от видове. Гъвкавостта им, това как всъщност са способни да се адаптират към различен климат, може да е различна от това, което сме смятали досега", каза Винтер Педерсен.
