Откакто през 2006 г. Плутон загуби статута си на планета, се приема, че Слънчевата система има осем планети. Но част от учените смятат, че девета планета все пак съществува и че благодарение на нов, изключително мощен телескоп нейното откриване може да е съвсем близо.
Обсерваторията „Вера Рубин“ в планините на северно Чили от 2025 г. работи с амбицията да промени из основи представите ни за Вселената. Сред целите ѝ е да даде отговор на странни явления в най-далечните райони на Слънчевата система.
От 2016 г. въпросът за Деветата планета е една от най-дискутираните и спорни теми в астрономията. Именно тогава астрономите Константин Батигин и Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт публикуват изследване, според което в периферията на Слънчевата система може да съществува планета с маса около десет пъти по-голяма от тази на Земята.
Според тях единствено наличието на такъв масивен обект може да обясни поведението на шест далечни транснептунови обекта в пояса на Кайпер, чийто орбити са необичайно наклонени и удължени. Това предполага гравитационно влияние на по-голям „съсед“.
„Ако Деветата планета не съществува, нямаме обяснение за редица странни явления“, коментира професор Браун пред Би Би Си.
Иронията е, че именно той е сред учените, допринесли за отпадането на Плутон като планета преди около две десетилетия.
Плутон е открит през 1930 г. и дълго време е смятан за деветата и най-отдалечена планета. През 2005 г. Браун и негови колеги откриват Ерида – обект с размери, сходни с тези на Плутон, отвъд орбитата на Нептун. Това откритие води до решението на Международния астрономически съюз през 2006 г. да промени дефиницията за планета и да понижи статута на Плутон и Ерида до „джудже планети“.
Основният проблем при хипотезата за Деветата планета е, че тя никога не е наблюдавана директно. Изводите на Батигин и Браун се базират на компютърни модели.
Една от причините е огромното разстояние. Ако съществува, планетата би се намирала средно около 20 пъти по-далеч от Нептун спрямо разстоянието на Нептун до Слънцето. Това означава, че едно обикаляне около Слънцето може да отнема до 20 000 земни години.
При такава дистанция тя би отразявала минимално количество светлина и би била изключително трудна за наблюдение.
Допълнително усложнение е предполагаемата ѝ орбита, която вероятно е силно елиптична и наклонена, за разлика от почти кръговите орбити на известните планети.
Възможно е обаче скоро тя да бъде засечена.
Докато телескопи като „Джеймс Уеб“ са насочени към конкретни обекти, обсерваторията „Вера Рубин“ сканира цялото южно небе на всеки няколко нощи.
Очаква се тя да регистрира милиарди обекти, включително над 40 000 нови транснептунови тела.
„Рубин може да открива обекти, които са много по-слаби и далечни от всичко, което сме виждали досега“, казва астрономът Сара Грийнстрит.
„Ако Деветата планета съществува и е там, където се предполага, телескопът ще я открие“, допълва тя.
Повторение на историята с Нептун?
Майкъл Браун смята, че обсерваторията ще даде окончателен отговор – или ще открие планетата, или ще докаже, че тя не съществува. По негови оценки това може да стане в рамките на една до две години.
„Деветата планета може да се окаже петата по големина в Слънчевата система и първата открита планета от 180 години“, казва той, напомняйки за откриването на Нептун през 1846 г.
Съществуването на Нептун също е било предсказано въз основа на отклонения в орбитата на Уран, преди да бъде открит чрез изчисленията на астрономите.
По-късно се оказва, че още през 1612 г. Галилео Галилей е наблюдавал Нептун, но не го е разпознал като планета заради бавното му движение.
Възможно ли е подобно откритие да се повтори?
Астрофизикът от Йейлския университет Малена Райс смята, че това е напълно възможно.
„Не съм убедена, че Деветата планета отсъства от вече събраните данни. Просто трябва да ги анализираме по-внимателно“, казва тя.
През април миналата година екип учени от Тайван, Япония и Австралия анализира архивни инфрачервени наблюдения от 1983 и 2006 г. и открива две сходни слаби точки, които може да отразяват движение на неизвестна планета.
Резултатите обаче са посрещнати със скептицизъм. Самите автори са предпазливи в заключенията си.
„Твърде рано е да говорим за откриване на Деветата планета“, признава Терри Пхан от Националния университет Цинхуа в Тайван.
За Малена Райс наличието на такава планета не би било изненада. Според нея подобни светове са често срещани в други звездни системи.
„Около половината звезди имат планети от този тип, а в нашата система липсват“, обяснява тя.
Ако не е планета, какво тогава?
Критиците на хипотезата посочват различни слабости – от възможни наблюдателни грешки до исторически аналогии с т.нар. „планета X“, чиято хипотеза в началото на XX век е отхвърлена.
Допълнителен аргумент е откритието през 2023 г. на обекта 2023 KQ₁₄, чиято орбита не съвпада с моделите, използвани от Батигин и Браун.
През 2025 г. екип от Юлихския изследователски център предлага алтернативно обяснение – гравитационни смущения, предизвикани от преминаване на близка звезда в древността.
„Не твърдя, че Деветата планета не може да съществува, но вероятността е малка“, казва Сузане Пфалцнер, ръководила изследването.
В обсерваторията „Вера Рубин“ също стават по-предпазливи. Сара Грийнстрит отбелязва, че доказателствата за планетата намаляват, но дори при липса на откритие, мисията остава ценна.
„Външните области на Слънчевата система са почти неизследвани. Никой не знае какво може да открием там. С всеки отговор се появяват нови въпроси“, казва тя.
