Михаил Баришников разголи душата и тялото си на сцената на Софийската опера чрез стиховете на Йосиф Бродски. Двамата са приятели от 1977 г. и емигранти с близки съдби, но и събратя, съдружници, съмечтатели и личности, чието духовно израстване и световно признание стават безспорен факт, въпреки системата и ограниченията, в които започват тези два живота – на поета, удостоен с Нобелова награда, и на човека, наричан от този поет „абсолютно гениално същество“.

Удивителното е, че именно в България, през 1966 г., това „същество“, тогава едва 18-годишен, печели златен медал на Международния балетен конкурс във Варна, а легендарната Мая Плисецкая го удостоява с безпрецедентните 13 от 12 възможни точки. За Баришников отрязъкът от 53 години минава далеч от България, но завръщането у нас след толкова дълъг период от време показва друг връх от живота на артист, който с достойнство казва „Здравей, остаряване мое!“ и с успех преминава в други измерения на изкуството.

За масовата публика върхът на актьорския му талант ще остане ролята на Александр Петровски – своенравния ексцентричен руски любовник на Кари Брадшоу от „Сексът и градът“, но това далеч не е всичко. Баришников има номинация за „Оскар“ – за поддържаща роля в „Повратна точка“ (1977) с Шърли Маклейн и Ан Банкрофт, в киното е партнирал и на Хелън Мирън, Изабела Роселини, Лайза Минели. За поставеното на Бродуей представление „Метаморфози“ получава наградата „Тони“.

Най-новият му моноспектакъл „Бродски/ Баришников” е не просто сбор от 44 разтърсващо трагично стихотворения, посветени на живота, смъртта, бягството, свободата и славата, а послание и изповед. Два лъча – единият от миналото, а другият от настоящето, се пресичат в обща точка – в живота и светлината.

На сцената има зимна градина с опушени стъкла, но това може да бъде и гара, и аквариум, и клетка, и спасение, и корабен бар, и всичко, което може да защити артиста до онзи момент, в който това пространство става излишно, публиката вече е „разбрала“, че няма да има първи, втори и трети хепиенд, а само разголване и истини. И те преминават през всички онези цитати, написани от Бродски и асимилирани от Баришников, за да сглобяват тяхната обща история – „Векът ще свърши скоро, но аз ще свърша пръв...“, „Роди ме страна, която изоставих...“, „Благодаря, трагедийо!“, „Постепенно действителността се превръща в недействителност“...

А за да прилича още повече на живота, в тази „приказка“ има няколко къси съединения, защото „всички форми на живот вече са средство“. В случая – контраст на нелеката „сюжетна линия“ е лекотата, с която играе 70-годишният Михаил Баришников. И тялото, и гласът му днес обясняват използваните по негов адрес клишета – балон (заради липсата на зависимост от гравитацията), а също „силен като бик, гъвкав като лебед“. В хармония с този „ритъм“ е и гласът на поета Бродски, излизащ от въртящ се магнетофон.

Режисьор на спектакъла е латвиецът Алвис Херманис, шеф на Нов театър Рига.

Отзивите

Десетима напускащи зрители по време на представление не са нищо в сравнение с останалите 750, които след края на спектакъла излизат разтреперани, пречистени и богати от емоцията, която прелива във всяка от тези 90 минути „Бродски/Баришников“. Сред почитателите на Баришников и поезията на Йосиф Бродски бяха Татяна Лолова, Явор Милушев, Александър Морфов, Владо Пенев, Явор Гърдев, Рени Врангова, Снежина Петрова, Мила Искренова и др. Ето какво написаха някои от тях:

„Моноспектакълът „Бродски/Баришников“ е истинско тайнство на сцената“. (Цветана Манева, актриса)

„Толкова рядко някой може да предаде и изиграе тишината. В обикновеността на един живот да открие поезия. Михаил Баришников продължава отвъд думите в спектакъла „Бродски/Баришников” на режисьора Алвис Херманис. Толкова тихо. И толкова наситено присъствие. Дълго ще отеква сред публиката. Театър или инсталация? Преживяване, в което думите продължават в движение, отекват в тишина”. (Георги Тошев, журналист и продуцент)

„Много ме развълнува! Много ми хареса! Толкова много, че чак ми е тъпо, че ви го споделям!“ (Рени Врангова, актриса)

„Михаил Баришников ме разплака, когато го гледах за пръв път. Сега се случи същото. Искам да ме разплаче поне още веднъж”. (Мила Искренова, хореограф)

„Баришников. Със своите 162 см, тих глас и пестеливи жестове и движения изпълни сцената на Националната опера. Разтърсващо е да наблюдаваш как изигра старостта със собственото си тяло. Как превърна това в поезия, в поезията на Бродски”. (Милена Попова, издател и журналист)

За Михаил Баришников

Балетист, актьор и хореограф. Висок е 1,62. Роден е на 27 януари 1948 г. в Рига, Латвия. На 19 е прима балетист в Киров балет, а на 26, по време на турне на трупата в Канада, иска политическо убежище.

Признат е за един от най-големите двигатели в съвременната култура. Известен е като царят на пируетите. Името му се нарежда до тези на прочутите Рудолф Нуреев и Вацлав Нижински. 

Работи като арт директор на New York City Ballet, оглавява American Ballet Theater. В последните години управлява център в Манхатън, който носи неговото име. В това арт пространство (BAC), наричано „нирвана за артисти”, е инвестирал един милион долара от личните си средства.

Баришников е имал връзки с примабалерината Наташа Макарова, американската кино звезда Джесика Ланг, от която има дъщеря – Александра. Има още три деца от настоящата си законна съпруга – балерината Лиса Райнхард.