Екип от астрономи откри доказателства за тип черни дупки, които са много трудно откриваеми. Става въпрос за т.нар. средномасивни черни дупки – част от еволюцията на мистериозните космически тела, пише Би Би Си.

Тези средноголеми обекти са отдавна издирвани от астрономи по цял свят като „липсващото звено“ в еволюцията на Космоса.

Астрономите използвали две обсерватории с рентгенови лъчи, заедно с данни от телескопа „Хъбъл“, за да наблюдават необичайното небесно тяло. По думите им средномасивната черна дупка се разкрила като погълнала малка звезда, минаваща близо до нея.

Снимка: NASA

„Средномасивните черни дупки са трудно откриваеми обекти и е много важно да изключим всички други възможности“, коментира д-р Дашенг Лин от Университета в Ню Хампшир в Дъръм, Съединените щати.

Още през 2006 г. рентгеновата обсерватория „Чандра“ и Европейската Космическа Агенция наблюдавали мощно изригване на рентгенови вълни.

Такова изригване е възможно само при два сценария – от средномасивна черна дупка, която поглъща друг обект, или от неутронна звезда. За да определят кой от двата сценария е по-възможен, учените насочили телескопа „Хъбъл“ към мястото на изригването, което се оказало в покрайнините на друга и много далечна галактика. Именно на такова място се предполага, че „живеят“ средномасивните черни дупки.

Супермасивните черни дупки обикновено се намират в центъра на галактики, подобно на нашия Млечен път – неговият център е черна дупка с име Sagittarius A*. Средномасивните черни дупки са по-малки и по-малко активни от другите видове и обикновено са обградени от достатъчно космически материал, с който да се хранят. Не те излъчват толкова силни гравитационни вълни и много рядко поглъщат звезди.

Измерването на рентгеновите вълни, излъчени от черната дупка позволило на учените да определят нейната маса от 50 000 пъти колкото нашето Слънце.

Средно-масивните черни дупки са от особена важност за разбиране на тези космически обекти. Предполага се, че те може да бъдат „средния стадий“ на супермасивните черни дупки, но тъй като са трудно откриваеми, това не е доказвано на практика.