Артисти като него имат принос музиката на Buena Vista да живее и да продължава да вълнува хората. В същото време, той е готов да експериментира – от Куба до България, от САЩ до Индия, и в средата на 2023 година отново е у нас – за концерти в София, Пловдив и Варна, заедно с хор „Нови български гласове“.
Пречупване е, може би, най-неточният термин за това, което Роберто Фонсека прави с българския фолклор. Защото резултатът е по-скоро сливане и създаване на общ космос, търсене на корени и превръщане на готовия „продукт“ в „машина“ за вибрации...
А той е човек, който обича вибрациите, защото, както казва, от вибрация е създаден светът и „ние, музикантите, създаваме тези вибрации“. И нещата изглеждат точно така, когато божественият звук на пианото му, със смирение и страст, припълзи към неравноведлниете тактове на многовековния извор, от който се излиза цяла една народопсихология...
Така, без да търсим скрити стратегии, можем просто да се насладим на една музика, наречена „Отвъд нотите“ – заради живота и щастието да откриваш културата на другия – чрез непрестанно пътуване, не само физическо, но и през различните форми на любовта. „Защото любовта започва с музика, а музиката започва с любов“ – думи на Роберто Фонсека.
Роберто Фонсека – за 15-годишната си „връзка“ с България, за репетициите и съкровените моменти, през какви състояния минава, докато създава музика, за любимите места и хора в България, за Индия и мечтите му в музиката, отива ли си епохата Buena Vista Social Club и какво е Куба днес...
Г-н Фонсека, тази година се навършват точно 15 години от Вашето „запознанство“ с България. Бихте ли описал тези 15 години с пет думи?
- Удивително, дълбоко, вълшебно, вълнуващо и духовно.
Често ли се случва да срещнете такъв тип преживяване или това е нормална част от цялата картина на живота?
- Когато работя върху някакъв проект, се опитвам да е такъв, че да влиза в дълбочината на нещата, да ме обогатява духовно. Затова той става „моят проект“ и аз давам всичко от себе си. Давам сърцето си, защото това е моят проект...
С какво е по-различно това Вашето гостуване и концерти у нас от предишните години?
- Това е първият път, в който имаме наистина достатъчно време за репетиции. Което означава, че подготвяме много по-добре песните. Имаме по-добре изградена и по-дълбока връзка с момичетата от хора и Георги (Проф. Георги Петков – диригент на хора „Нови български гласове – бел. а.).
Най-интересното е, че този път имаме три концерта. Няма да свирим само в София, но и в Пловдив, и Варна.
Разбирам, че обичате репетициите. Какво означават за един музикант репетициите. Питам Ви, защото Ваши колеги казват, че репетициите са по-хубавата част от концерта, че по-голямата емоция е там...
- Да, наистина, на репетицията е по-добрата част, защото тя е нещо много по-лично и е една съкровена част от създаването на проекта. И в този процес, когато сме сами със себе си, ние можем да работим и да изглаждаме грешките, можем да творим. Затова самото създаване на музиката от един проект е в същността си по-чисто.
По време на концерт има много хора. Хубаво е, но е различно. Концерта ти дава нещо друго и ново, и то е резултат от репетицията...
От какво зависи емоцията на една хубава репетиция преди концерт да се пренесе на самия концерт – от музикантите, от публиката, или от нещо друго...
- Когато проектът е съвместен – между две култури, зависи и от другия, но основно зависи от това как ти се чувстваш. В този конкретен случай зависи най-вече от мен и от Георги, защото ние предлагаме различни идеи и ги срещаме...
Когато слушам Вашата музика на живо, много пъти съм настръхвал, очите ми са се насълзявали. Когато Вие създавате музиката, през какви състояние минавате. Случвало ли се е да бъдете разтърсен толкова, че да Ви е трудно да продължите...
- Най-важното нещо е да създам мелодия, която да разтърси тялото ми. И, когато създам тази мелодия, вече мога да изградя песента.
Наистина, не плача, когато пиша музика, но усещам много силна емоция, която разтърсва тялото ми и самото тяло ме кара да създам тази песен.
Казвали сте, че „Девойко, мари хубава“ е българската песен, която най-много харесвате. Появи ли се друга наша песен, която Ви е разтърсила по този начин?
- Да – „Вечерай, Радо“ е удивителна песен и наистина ме разтърсва из основи... Разбира се, харесвам и други песни, но тези двете са ми любими и най-силно ми въздействат. Има още една песен, която много обичам – „Малка мома“.
След толкова години в България, имате ли си любимо място тук?
- Въпреки всичко, не идвам толкова често, колкото би ми се искало. Освен това, най-често съм бил в София – идвам за концерт, правя репетиции и после летя в друга посока. Може би, ако опозная повече България, ще открия своето място тук.
А любим човек дали открихте в България...
- Да. Тук има чудесни хора, затова имам добри приятели. Те много се радват на музиката, която създавам...
Има ли път в музиката, по който никога не бихте тръгнал?
- Не. Аз съм музикант. Мога да тръгна по всички пътища и бих опитал от всичко.
Колкото повече информация имаш и колкото повече опит трупаш, толкова по-добре и толкова по-подготвен ще бъдеш в този свят и музиката, която срещаш...
С какво са свързани мечтите Ви в музиката?
- Бих искал да докосна целия свят с музиката си. Бих искал да свиря възможно най-много и най-различни стилове музика. Със сигурност, бих искал да направя рок концерт. Бих искал да отида в Индия и да свиря с местните музиканти. Много обичам и съм отворен към различните звуци на света, към различната атмосфера.
Когато бях дете, си мислех, че никога няма да сбъдна мечтата си да пътувам по света, но ето, че това се случи. Иначе, нямам някакви кой знае какви амбиции. Единствената ми амбиция е да мога да свиря по целия свят и хората да разпознават стила ми.
Отива ли си епохата Buena Vista Social Club?
- Не знам как да го обясня... Епохата Buena Vista Social Club няма да си отиде. Първо, защото преди Buena Vista е имало други такива групи. Това са Бени Море, оркестър Aragon, който все още съществува, Марио Бауза, Мачито и много, много други оркестри и групи, които винаги са свирили традиционна кубинска музика.
Затова тази ера няма да си отиде, защото и в момента има толкова много групи, които свирят в този стил, и дори се опитват винаги да залепят за името си нещо, свързано с Buena Vista.
Бил съм в Куба през 2008 г., но какво е Куба днес?
- Куба е страна, в която днес се опитваме да променим някои неща. Преминаваме през трудни моменти, но се стараем да бъдем по-добре. Това се случва днес, и то не е тайна за никого.
Добрите времена ще дойдат, със сигурност. Аз обичам страната си, семейството – всички те заслужават да се чувстват много по-добре, и това ще стане.
Какво има за Вас извън музиката?
- Всичко за мен е музика. Имам още много, много, много за учене. Когато си млад, губиш доста доста време и странното е, че всеки ти казва „Не губи време! Сега е времето да учиш!“. Защото времето не се връща.
Музикант като мен, който експериментира със стиловете и знае доста, в един момент си дава сметка, че един живот не е достатъчен, за да можеш да научиш всичко, да направиш всичко и да бъдеш навсякъде...
Казвате, че музиката е всичко. Това означава ли, че и любовта е музика, или любовта е любов...
- Не, любовта е музика. Имам предвид, че любовта започва с музика, а музиката започва с любов...
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Аз съм човек, който обича вибрации. От вибрация е създаден светът. А ние, музикантите, създаваме вибрации. Ако изсвиря една нота или един тон, тялото започва да вибрира. С ритъма аз създавам вибрации в твоето тяло, което е красиво. В същото време, вибрациите са тези, които променят нещата. Разбира се, зависи каква вибрация създаваш. И затова съм много щастлив да бъда музикант – защото създавам вибрации.
