Със спектакъла „Чехов х 3“, който няма да има второ издание, беше отбелязана датата, на която големият български режисьор Крикор Азарян щеше да навърши 85 г.
Насълзени очи, силни спомени, незабравими мигове и истини, които често забравяме. И много фадо – музиката, която според Професора най-добре подхожда на Чехов – заради емоцията, болката, надеждата, очакването и гениалната простота на посланията. Такава беше атмосферата в петък вечер, в театър „Азарян“.
Актьори от „Чайка” в театър „Българска армия“, „Три сестри” в Младежкия театър „Н. Бинев” и „Вишнева градина” в Народния театър „Иван Вазов” представиха части от трите представления.
Документални кадри от процеса по създаването им се редуваха с изпълненията на Александра Сърчаджиева, Антоанета Бачурова, Бойка Велкова, Валентин Ганев, Владимир Люцканов, Георги Новаков, Деян Донков, Койна Русева, Николай Урумов, Малин Кръстев, Марин Янев, Мария Каварджикова, Меглена Караламбова и Станка Калчева.
„Тази игра става с взаимна любов и вяра. Колкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти – емоционално възбудими и заразителни”. Това гласи една от „10-те Кокови заповеди“, които са част от подредената във фоайето на театър „Азарян“ изложба с плакати от постановки на режисьора през годините, писма от негови приятели и бележки от работата му по Чехов.
Мариус Куркински получи наградата от фондация „Проф. Крикор Азарян“ за ярко постижение в театралното изкуство. Отличието беше връчено от актьора Димитър Маринов, част от актьорския състав на удостоения с „Оскар“ филм „Зелената книга“. И Маринов, и Куркински са сред учениците на проф. Азарян.
„Знам, че той все още ни гледа от втори балкон, каза Димитър Маринов. Аз продадох вишневата си градина, взех си трите сестри – Вяра, Надежда и Любов, и заминах, за да разбера, че не съм нищо повече от една чайка. Тези, които останаха тук с вярата, го направиха по техния начин. Истината е, че аз отидох, за да го направя по моя начин. Защото той ми каза, че единственото нещо, което ще оставим след себе си, е винаги да имаме нашия начин. А как ще го направим, това вече е друг въпрос“.
Мариус Куркински сподели: „След това, което чух от професора тая вечер и след изпълнението на тези големи актьори, които прекрасно играха, тук, в център на театъра, който носи името Азарян, аз нямам право да кажа нищо друго освен: „Професоре, смирено благодаря!“. И докато гледах представлението, ми се прииска да се провикна: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!“.
