Архитект и фотограф разкриват пораженията от експлозията в Бейрут от това лято по нетрадиционен начин – чрез пощенска картичка, която е спомен за някои от най-красивите градски къщи.
Сградите в квартал „Джемейзе“ съчетават европейски и близкоизточен чар. Те са строени между двете световни войни, по време на френския мандат в Ливан.
Столицата на Ливан - цветове, архитектура и море
Квартал „Джемейзе“ гледа към пристанището, където на 4 август избухна склад с над 2700 тона амониев нитрат. Експлозията срина пристанището със земята.
Фотографът Джоузеф Коури и съпругата му архитект Габриела Кардозо снимат сгради от френския период в Ливан и увековечават специфичната им архитектура.
Джоузеф е ливанец, а съпругата му Габриела – от Венецуела. Двамата живеят в Бейрут от шест години. Тя се влюбва в града заради съчетанието на цветове, архитектура и море, което ѝ напомня за Венецуела.
„Джоузеф искаше да направи пощенски картички на Бейрут. Ние забелязахме, че до този момент са предимно от центъра, на храмовете или на известни туристически места. Тези места са стари, но ни липсваше останалия Бейрут. Снимките не са обработвани, не сме премахнали кабели, порутените части, цветя. За мен тези кадри предават духа на Бейрут“, разказва Габриела.
И пристанищния квартал „Мар Микел“, и „Джемейзе“ са централни квартали, известни с бохемските си корени и с тесните търговски улици. Преди 4 август те са традиционно място за срещи.
„Много различни неща се случват и има смесица от много стилове, цветове, текстури, но също така и има разнообразна демография. Хора на различни възрасти и произход.
Също така, там са концентрирани старите занаятчии. Има пекар, от където си взимаме закуска или старият дядо, който продава кафе. Работила съм там и е мястото, където хората си уговарят срещи и е много разнообразно. Или поне беше преди експлозията“, допълва архитекткатът.
Промяната след експлозията
След експлозията на пристанището на 4 август Джоузеф и Габриела се връщат в „Джемейзе“ и заснемат продължение на проекта. Двамата снимат същите къщи, от същите ъгли.
Възстановяването на повечето от тези сгради все още не е започнало. Някои са укрепени, за да не се срутят. Приоритетът в момента е подслоняването на близо 300 хил. бедстващи преди зимните месеци.
„Ходих няколко пъти след и всеки път болеше много. Виждаш град – разрушен. Дори през 70-е, по време на гражданската война, не беше толкова зле“, спомня си фотографът.
Габриела и Джоузеф искат да помогнат за възстановяването. Затова те даряват на Червения кръст всички приходи от картичките на Бейрут, с които са увековечили градските къщи преди експлозията.
