На сцената на кукления театър стои мъж облечен в черни дрехи. Това е професор Джиничи Каваками, смятан за последния велик майстор и единствен наследник на автентичното изкуство на нинджите “нинджицу”. Колкото и да се опитваме да го накараме да се превъплати в познатия ни образ от филмите на онези почти призрачни убийци, той отказва. Ние имаме изопачена представа за тях.
Историческият термин “шиноби” се използва за хора, извършвали шпионаж или саботажни акции в размирните времена на средновековна Япония. На практика те са съществували от 14 век до първата половина на 17 век. Модернизирането на Япония и поемането по пътя на идустриализацията, постепенно слага край и на старите традиционни практики и времена на самураи и нинджи. Всъщност професор Каваками казва, че между самурай и нинджа няма разлика. Днес професорът показва различни техники, използвани от нинджите, но за него това е най-малката част от тяхната същност.
Според него далеч преди бойните умения е възпитанието на духа, където е най-голямата сила. Да бъдеш търпелив и да изучаваш противника, за да откриеш неговата слабост, за да го атакуваш и победиш. Много повече стратегия от чисто физическия сблъсък. В средновековието не само в Япония цената на човешкия живот не е имала това значение, каквото то има днес. Затова и методите са били сурови.
Професор Каваками се смее на въпроса възможно ли е европеец да стане нинджа. Естествено - не, защото тези времена са отдавна отминали, а тогава са се осъществявали първите търговски контакти и отношения с Япония и на никого не му е било до това от пристигащите европейци да прави нинджа, а това е било по-скоро в края на 18 и началото на 18 век.
И все пак е вълнуващо срещнеш с професор Каваками, като се има предвид, че той е от стар род и е 21-вият глава на фамилията Кага-бан и почетен директор на Музея Ига-рю Нинджа в град Ига, префектура Мие. Урокът които получаваш е, че търпението и духът са водещи, а не физическата сила и агресията.
