Дулсе Понтеш, Сара Тавареш, Мариза, Кука Розета, Тереза Салгейру, Ана Моура, Естрея Моренте и Камане са много малка част от звездите на фадо музиката, гостували у нас през годините. Жоана Амендоейра е единствената обаче, която включи в репертоара си българска народна песен. Премиерата на красивата македонска балада бе по време на 23-ия джаз фест в Банско.
Усмихнатата португалка се завръща у нас със спектакъл, посветен на голямата Амалия Родригеш (1920-1999) – след два концерта през 2018 година. От тогава Жоана пази много добри спомени – изненадана от интереса на българите към фадоото и желанието им да изпълни конкретни парчета.
Мистерия е как фадото въздейства на хората, без да знаят португалски език. „Затваряме си очите, и влагаме душа и сърце в изпълнението – това е магията“, е простичкото обяснение на Жоана Амендоейра.
У нас тя бе в компанията на своя брат Педро Амендоейра (португалска китара), както и на още двама колеги, с които се познава отдавна. Това са Жоао Филипе – също португалска китара, и Франсиско Гашпар – контрабас.
В Португалия Амендоейра е представяна като един от най-важните гласове в така наречената нова генерация на фадото. Интересът към музиката започва, когато е още дете, а едва 13-годишна печели „Великата нощ на фадо“ в Порто. Днес, с над 20-годишен опит и девет издадени албума, няколко награди и много участия на някои от най-известните сцени по света, тя остава остава вярна на традицията. Но добавя отношение и енергия, което я прави уникална певица.
Жоана Амендоейра – за „Ах, къде е мойто либе“, за света на фадото и конкуренцията в жанра, за децата и наследяването на таланта, за незабравимите концерти и гостуването ѝ на джаз феста в Банско.
Кой ви насочи към тази българска народна песен? Трудно ли е научихте?
- Ако трябва да съм честна, помолих за помощ, тъй като не знам много български песни. Хората, които работят в Португалския културен център в София, ми предложиха две песни – „Ах, къде е мойто либе“ и една друга песен, в която се пее за гора...
Да не би да е „Хубава си, моя горо?...
- Да, точно тази песен беше, но аз избрах другата.
Защо?
- Почувствах я със сърцето си. Научих я за два дни (Смее се – бел. а.). Признавам, че беше трудно. Но си струваше усилието.
Бихте ли пяла тази песен и на други ваши концерти, извън България?
- Разбира се. Абсолютно. За мен е много важно да трупам опит от различни музикални култури. И затова понякога пея тези песни на моите концерти. Тъй като много пъти съм била в Унгария, имам в репертоара си песни от там. Така, например, наскоро в Литва пях унгарска песен. Междувременно, докато бях в Литва, научих няколко техни песни. Ето защо, по-натам смятам да изпълнявам всички тези песни, които научавам – и унгарската, и българската, и тази от Литва.
В Португалия пяла ли сте друга музика, освен фадо?
- Понякога ми харесва да пея различни стилове от Бразилия и Аржентина. Уърлд музиката е много важна за мен. Обичам танго, но фадото е това, което ме изразява най-добре и ми дава най-голяма свобода на гласа и на душата.
- Пея им всичко, но най-вече – фадо. И те много харесват това, дори се наслаждават на тази музика. Може би е така, защото аз не съм спирала да пея, докато бях бременна с тях. Аз всъщност никога не съм спирала да пея.
Някой от тях има ли Вашия талант?
- Засега още не знам, тъй като никой не го показва (Смее се – бел. а.). Но имат музикален слух и чувство за ритъм. Освен това, харесва фадо. Когато чуят звука на португалската китара, винаги се усмихват и започва да танцуват.
Имате музикално семейство...
- Да, основно аз и брат ми, заради когато аз започнах да пея. Майка ми и баща ми обичат музиката, но не са музиканти. Преди години те забелязаха моя талант и ме насърчиха да се занимавам с това, да продължавам да се уча и да знам повече за музиката.
Имате ли незабравим концерт?
- Не мога да избера един. Много е трудно... (Замисля се – бел. а.). Но това, което се случи в Банско, също е незабравимо. И не го казвам, защото съм тук и с Вас, а защото сред публиката нямаше португалци, но тя беше с нас и ни усещаше през цялото време. А това не се случва всеки ден – да се получат такива вибрации.
Иначе паметен беше един мой концерт в Будапеща, където имах съвместно представяне с местна звезда – Зоран. Там пяхме в спортна зала пред 14 000 човека и наистина беше незабравимо.
- Разбира се, конкуренцията е голяма. Има много нови артисти, и известни, и много добри. Появява се цяло ново поколение поети и музиканти. Но аз не се чувствам застрашена, защото всеки от нас работи много, за да покаже най-доброто от себе си. А и има достатъчно място за всеки.
Аз пея над 20 години и всичко засега върви повече от добре. Имам свой собствен репертоар и стил – пея различно от останалите си колеги – по-гладко и плавно. Не съм мрачен изпълнител, не пея за тежката и кахърна любов, аз съм един усмихнат изпълнител, който иска да донесе радост на публиката.
Чувала ли сте за българската фадо певица Силвия? И какво мислите за опитите на чужденци да пеят фадо?
Има много чужденци, които с успех изпълняват фадо. Познавам една босненка – Мая Милинкович, която се справя много добре. Не познавам Силвия, но обещавам да се поинтересувам за нея. Няма да забравя.
(Малко по-късно, Жоана Амендоейра чу изпълнение на Силвия и изрази възхищението си от начина, по който пее и добрия акцент – бел. а.)
Много е добре за фадото, че се възприема и от други култури, защото така интересът става още по-голям.
