Даниела Николаева живее от пет години на ул. "Баба Илийца" в столичния квартал "Лагера". Преди няколко дни тя изненадващо намира в пощенската си кутия писмо, изпратено на 19 февруари 1971 г. от Понтиак – 60-хиляден град в щата Мичиган.
За писмото научих от снимка във "Фейсбук" и историята около него ме развълнува. Не само защото е писано три месеца, преди да се родя. Не само заради особеното напрежение и чар, което носи всяко писмо, дошло от другия край на света в разгара на Студената война. А и заради онази мистериозност в стил Пол Остър – някой да пусне в кутията ти писмо, което е за съвсем друг адрес и от съвсем друга епоха.
Помолих Даниела да разкаже повече за екзотичното писмо. Ето нейния разказ.
Видях в пощенската кутия цветен плик и първата ми мисъл беше, че е реклама от типа „Вие бяхте избран за безплатна процедура“. Да, но не. Видях ръкописния почерк, старото мастило, знака USA. До този момент все още имаше шанс да е някаква реклама, но после погледнах по-отблизо и видях, че клеймото е автентично: Понтиак, 19 февруари 1971 г. Това беше много странно.
Писмото е за Наталия Димитрова. Бързо помислих какви са имената на съседите ми, а за по-сигурно огледах табелите на пощенските кутии. Не – нямаше Димитрови. На плика беше изписано улица „Вела Пеева“ – казах си, че е малко вероятно това име да се е запазило...
Цялата история можете да прочетете в LadyZone.bg
