Зад всеки успял мъж стои жена, но много малко се знае за жените в Арабския свят. 

В мюсюлманския живот жената е в сянката на мъжа. Силният пол взима всички решения, без те да подлежат на обсъждане. Мъжът има абсолютно предимство при получаването на наследството. За разлика от жената той може да ходи и да се появява навсякъде. Но ето три арабски съпруги, които опровергават всичко казано до момента.

Шейха Моза бин Насер: „Желязната лейди” на Арабския свят

Съпругата на шейха на Катар. Тя е най-модерната и влиятелна жена в Арабския свят и нейният стил е дързост за ислямското общество.

Шейха Моза бин Насер ал Миснед е втората от трите жени на шейх Хамад , майка на седем деца, една от най-стилните първи дами и силна политическа и социална фигура.

Вече бившият емир на Катар позволи на своята втора съпруга не само да свали бурката, но и да се намесва в държавните дела.

На 18-годишна възраст Моза се запознава с бъдещия шейх, но не бърза да се омъжи за него. Първо се отдава на образование. Постъпва в университета по психология в Катар, а след това в престижни американски университети. Чак след това двамата се женят.

През 1995 г. съпругът на Моза прави безкръвен преврат и поема властта след като сваля баща си от престола.

 Тя е сред 100-те най-влиятелни жени в света, а лондонският Таймс я поставя сред 25-те най-влиятелни бизнес лидери в Близкия Изток. От 2010 г. е Дама на Ордена на Британската империя.

Моза носи и панталони и рокли, подчертаващи изящната ѝ фигура. В поведението и в облеклото ѝ няма и намек за истинската ситуация в Катар, където жените ходят с бурки, забрадки или никаб. Моза е само с тюрбан, а в свободното си време и в дънки.

Шейха Моза се заема с организирането на хуманитарни и благотворителни програми, но е критикувана заради агресивната икономическа политика на Катар. Освен това Катар спонсорира радикалните групировки.

Тя е специален пратеник на ЮНЕСКО за образованието, носител е и на престижната британска награда "Чатъм хаус" за принос в международните отношения.

За влиянието, което оказва Шейха Моза върху съпруга си и съответно върху държавните дела, се носят легенди.  От 27 наследници нейният първороден син Тамим, един от петима синове на Моза, стана наследник на шейх Хамад.

Любопитно е, казват, че шейх Хамад се жени за трети път не от страст, любов или някаква изгода, а за да покаже на Моза, че властта ѝ не е безгранична.

Рания ал Абдула: Шехерезада на Близкия изток

Йорданската кралица Рания безспорно е най-елегантната дама в Арабския свят, съвременната Шехерезада на Близкия изток.

Тя е съпруга на възкачилия се на престола в Аман през 1999 г. крал Абдула. Тя била сгодена за друг мъж и сватбата й била въпрос на време. Но случайно срещнала Абдула, тогава още само престолонаследник на баща си крал Хюсеин, и между двамата пламнала любов от пръв поглед. Два месеца по-късно те вече са сгодени и сключват брак.

Интересен факт е, че Рания не става автоматично кралица. На 22 март 1999 г. тя получава тази титла със специален указ на своя съпруг. Кралицата е и полковник от йорданската армия - нещо безпрецедентно в Арабския свят.

Рания е от палестински произход, завършила е бизнес администрация, работила е за престижни световни компании и говори перфектно английски и френски език.

Крал Абдула е един от най-прогресивните арабски монарси. И той, и Рания се стараят да подражават на обикновените хора във всекидневието.

Рания е единствената първа дама в Ислямския свят, която си позволява да нарушава каноните за женското облекло при официални събития.

Ясната позиция на кралицата за актуалните въпроси, които вълнуват обществото в Йордания, я превръщат в любимка на хората.

Рания е активно ангажирана с редица програми, борещи се за развитие на образованието в йорданското общество. Съпругата на йорданския монарх е отявлен защитник на правата на жените.

Кралицата е удостоена с почетната титла „за заслуги в посока на повишаването на ролята на жените в съвременния свят и за принос в развитието на евро-арабските отношения".

Имиджът на Рания обаче не й печели много поддръжници в нейната родината.

Асма ал Асад: „Розата на пустинята”

„Розата на пустинята“, модерната Мария Антоанета и новата лейди Даяна - всички тези определения се отнасят за съпругата на Башар Ал Асад – Асма.

С бъдещия си съпруг се познават от деца, защото фамилиите им са близки. Асма е с 10 години по-млада от Башар Асад. Детското им приятелство прераства в любов след вечеринка на сирийската общност в Лондон.

Сирийка, но родена във Великобритания, тя е завършила британски университет, работила е в лондонското Сити, а след това се жени за Асад, на когото ражда три деца.

Тя работи за външните отношения на страната, включително за привличането наголеми компании. Съпругата на сирийския президент не носи ислямски дрехи и прилича на западна дама.

Тя попадна под светлините на прожекторите и когато личната й поща бе разбита, а от там изплува образ на студена и безскрупулна дама, която подкрепя насилствените действия на мъжа си.

Оказва се, че докато в страната загиват невинни хора, Асма се тревожи дали ще й бъдат доставени в срок два свещника, две глинени вази, маса и полилей от парижки магазин на стойност 35 хиляди евро. Всичко това допълнително настройва обществото срещу нея.

След тези разкрития Асма Асад бе наречена съвременната Мария Антоанета заради разточителния начин на живот.

Профилът в "Инстаграм", който семейство Асад си създаде през юли, разкри и всевъзможните опити на фамилията да спечели общественото одобрение на фона на гражданската война в страната.

Профилът има почти 50 000 последователи и множество усмихнати снимки, на които Асма е с децата си, прегръща възрастни жени, полага грижи за болните или работи в социална кухня.

Въпреки всичко се твърди, че Асма и наследниците на президента живеят без пълен достъп до интернет, за да не се депресират от световното отношение към сирийската криза.

В западните медии до скоро тя бе описвана като изискана, елегантна, уверена, с ,,убийствено IQ“ и с интерес към изкуството и благотворителността. Мнозина са очаровани от изисканото й поведение, либералните възгледи и британския акцент.

Тя получава златен медал от президентството на Италия за хуманитарна дейност през 2008 г.