Защитният озонов слой, който ни предпазва от канцерогенния ефект на слънчевите лъчи, най-накрая се възстановява с темп от 1 до 3% процента на десетилетие, предадоха Асошиейтед прес и Ройтерс.
Преглед на резултатите от Протокола от Монреал, с който през 1987 г. беше забранено производството на газове, увреждащи озоновия слой, установи трайно намаляване на тези съединения в атмосферата и възстановяване на стратосферния озон.
Озоновата дупка над Северното полукълбо би трябвало да изчезне през 30-те години на този век, а над Антарктика – през 60-те години, уточняват авторите на съвместния доклад на Програмата на ООН за околната среда и Световната метеорологична организация.
"Новините наистина са добри", каза един от ръководителите на екипа Пол Нюман от космическия център "Годард" на НАСА. - Ако унищожаващите озона химикали бяха продължили да се увеличават, ефектът щеше да е огромен. Спряхме това".
Ако не бяха взети мерки, две трети от озоновия слой щяха да бъдат разрушени до 2065 г.
С Протокола от Монреал бяха забранени хлорофлуоровъглеродите, изчерпващи озона от земната атмосфера. Те се използваха в хладилниците, климатиците и спрейовете.
ООН многократно е обявявала, че Протоколът от Монреал е успешен. Сега за първи път от 2000 г. има данни, че широчината и дълбочината на антарктическата озонова дупка намалява. В Арктика годишните вариации са много по-големи и е по-трудно да се каже дали има подобрение през този век.
Тази година максималният размер на озоновата дупка над Южния полюс беше 24,8 милиона кв. км. Това е с около 16 процента по-малко от максимума от 29,6 милиона кв. км, достигнат през 2006 г.
Озонът е безцветна комбинация от три кислородни атома. Високо в атмосферата – на 11 до 40 км над Земята, той предпазва повърхността от ултравиолетовите лъчи.
Хлорофлуоровъглеродите са толкова вредни, защото се издигат до стратосферата, където ултравиолетовата светлина от Слънцето ги разгражда и се освобождава хлор, а той унищожава озоновите молекули.
