Идеята на Жул Верн за океан дълбоко под повърхността на планетата, описана в „Пътешествие до центъра на Земята”, може да не е само фантастика. В земната мантия може да има много басейни, пълни с вода, а най-дълбоко разположеният изглежда е на 1000 км от повърхността.
Откритието е дело на екип от Северозападния университет в Ивънстън, щата Илинойс. Ако не беше толкова навътре в Земята, всички щяхме да сме потънали, казва Стив Джейкъбсън от екипа изследователи.
Този океан е много по-надълбоко в Земята и е на една трета от разстоянието до ръба на земното ядро. Наличието на океан се удостоверява от диамант, „изплют” преди около 90 млн. години от вулкан в Бразилия.
Учените изследвали обстойно диаманта и при проверка с микроскоп с инфрачервени лъчи се вижда, че при формирането на твърдото тяло в него са останали минерали. Освен това учените разпознали и хидроксилни йони, които обикновено са свързани с вода.
Минералите в диаманта се състояли от феропериклаза – желязо и магнезиев оксид, който може да поглъща и други минерали като хром, алуминий и титан, при ултрависоки температури и налягане в долната част на земната мантия. Това означава, че водата е много по-дълбоко от очакваното.
Учените установяват, че тези допълнителни метали са се отделили от феропериклазата, а това се случва при по-меки условия, когато диамантът се е „промъквал” през по-малки дълбочини. Но за да има в него метали, диамантът трябва да се е формирал в прекомерните условия на долната мантия, което сочи към 1000 км. навътре в Земята.
