Над 5000 км – толкова е разстоянието между столицата на Индия Ню Делхи и София. Това е и разстоянието, което преодолява един човек, за да остане в България завинаги. Този човек е Пракаш Мишра – един от най-добрите индийски готвачи на наша земя. 

Всяка сутрин Пракаш отваря своя ресторант за индийска кухня с усмивка – и така вече 11 години. Преди да дойде тук, работи в Англия. Пристига в страната ни по работа, а малко след това, през 2009 година, отваря свой собствен ресторант за индийска кухня. 

Снимка: Пракаш Мишра

"Беше ми много трудно 4-5 години, но не се отказах, защото така съм възпитан – да не се отказвам лесно. Подкрепяха ме и жена ми, майка ми, брат ми." споделя той

Любовта към храната и кулинарията идва именно от семейството му. Като малък наблюдава как майка му готви вкъщи и така самият той се запалва по кулинарията. През 1999 година започва да ходи на готварски курсове в Индия и веднага постъпва на работа в кухнята на голям хотел. Следват още няколко държави, а накрая стига и до България.

След всички тези години, Пракаш продължава да пази спомените от детството, макар и родината му да е почти на другия край на земното кълбо.

"Аз съм роден в Ню Делхи, Индия – там израснах, там учих. В детските ми години, живеехме в една стая с майка ми, брат ми и баща ми. Там готвехме, там живеехме докато пораснах. Нямахме финансова възможност да купим къща или апартамент. Работил съм на три места, в същото време и учех. Много трудно беше." спомня си той.

Когато пристига в България, бързо попада в един изцяло различен за него свят. Казва че най-трудно свиква с характера на българите. 

"Тук хората много бързо се отказват, ама много бързо. Отказват се, но в същото време искат голяма заплата, но не и да работят. Това беше много различно, защото в Индия всеки, който работи, пести пари – ако имаш заплата 100 лв., оставяш 20 лв. настрани за трудни моменти." разказва Пракаш.

Снимка: Пракаш Мишра

България, Пракаш избира и като място, в което да създаде своето семейство. Веднага след сватбата в Индия и раждането на първия им син, те пристигат заедно в страната ни. Сега големият му син е на 12 години, учи в българско училище и няма никакво намерение да си тръгва. Пракаш също казва, че остава в България.

"Аз също не искам да си тръгвам оттук. Не само заради парите, аз съм свързан тук, харесва ми. Мисля, че това ми е дом вече. Не мисля, сигурен съм, че това ми е дом!" споделя той.