Незрящите хора, които нямат никакъв визуален опит, показват по-добра словесна и обща памет по време на тестове от зрящите, установи проучване.
Изследователският екип на д-р Акиле Паскуалото от британския университет в град Бат сравнил уменията на родените незрящи, на хората, получили слепота в по-късен етап от живота, и зрящите.
Участниците в експеримента прослушали поредица от думи и трябвало да си припомнят чутото. От проучването станало видно, че родените незрящи запаметили най-голям брой думи, в сравнение с останалите две групи. Те в много по-малка степен имали неверни спомени, основани на чутото. Например поредицата от думи като комин, пура и огън могат да породят невярната асоциация за пушек.
Родените незрящи запомняли повече думи, като демонстрирали и много по-точна семантична памет. От проучването проличало, че визуалният опит влияе отрицателно върху броя на запомнените обекти и изтъква пригодимостта на незрящите по рождение при използването на запаметеното.
"Има стара еврейска поговорка, според която слепите са най-достоверните източници на цитати. Ние напълно можем да й вярваме", заяви Паскуалото. Сега предстои учените да установят дали тези незрящи могат да се считат и като най-достоверните свидетели при съдебните дела.
