Три, на пръв поглед, приятелски двойки се оплетени в абсурден любовен триъгълник, който в рамките на 75 минути се превръща в права линия, насечена от много препятствия. Този трагикомичен каламбур се случва на сцената на Народния театър в първата му за тази година премиера – „Виновният“.
Прелюбопитна подробност е, че пиесата е от автора на „Тютюн“ и „Осъдени души“, както често се пише по корици на книги и филмови плакати с цел бърза продажба на продукта. Почеркът на големия Димитър Димов трудно може да бъде усетен във „Виновният“, без обаче от това да губи силата на диалога, разнообразието от характери и типажи, и, не на последно място – атмосферата, пресъздаваща първите десетилетия на миналия век.
Спектакълът спокойно може да бъде наречен и „Иронията на съдбата“ – защото всяка минута поднася изненади, гарнирани с изобилие от тайни, горчиви истини и тъмно минало. А персонажите сякаш изживяват един след друг
серия от профилактични катарзиси
разкъсвани от собственото си разбиране за любов и несподелено чувство за вина.
„В оригинала си пиесата прилича на героите си – бумти от страсти, от признати и непризнати увлечения, а в същото време се говори салонно и с клишетата на епохата, и това я прави интересна по особен начин“, коментира режисьорът Юрий Дачев. Той за втори път поставя Димитър Димов след „Поручик Бенц“ (театър „Зад канала“, 2002).
„Виновният” излиза на сцената на Народния театър през 1959 г., няколко години след написването на текста. Във версията на Веселина Ганева играе звезден състав от актьори – Владимир Трендафилов, Андрей Чапразов, Георги Георгиев-ГЕЦ, Зорка Йорданова, Лили Попиванова и Виолета Бахчеванова.
Юрий Дачев споделя, че е имал намерение да постави „Виновният” преди няколко сезона. „Предложих я на тогавашното ръководство, стигнахме дори до разпределение и в един момент една от литературните съветнички на тогавашния директор внуши, че тази пиеса не струва и пиесата изчезна като дим от репертоара“, разказа той пред журналисти.
„Аз дори изоставих този проект, но той не ме изостави, и съм благодарен на Мариус Донкин (б.а. – сегашният директор), че нямаше нужда да го убеждавам, че един текст на Димитър Димов е на мястото си в афиша на Народния театър, и има поне за какво да се опитаме да се преборим за него и с него“, каза още Дачев.
Българската драматургия не е чак толкова пребогата
за да отписваме с лека ръка текстове, които може да не са най-съвършените, но по особен начин задават въпроса могат ли да бъдат възможни като нова реализация, категоричен е Юрий Дачев. По думите му има не един или два подценявани текстове, които, независимо от крайния резултат, трябва да бъдат прочетени отново.
В новия състав на „Виновният“ участват Стоян Пепеланов, Илиана Коджабашева/Ева Данаилова, Христо Чешмеджиев, Виктория Колева, Павел Иванов и Емануела Шкодрева. Сценографията и костюмите са на Радина Близнакова, а музиката – на Асен Аврамов.
За Димитър Димов (1909-1966)
Големият български писател е роден в Ловеч. Прекарва детството си в Дупница, а после учи в Първа мъжка гимназия, в София. През 1928 г. постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет. Завършва през 1934 г. като доктор по ветеринарна медицина и започва работа като участъков ветеринарен лекар в с. Ваксево, Софийска област. После се посвещава на научна и преподавателска работа. Доцент е в Агрономическия факултет в Пловдив и в Селскостопанска академия, в София. През 1950 г. вече е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВСИ. Специализира в института „Рамон-и-Кахал" (Мадрид) по хистология на нервната система. Автор на над 20 научноизследователски труда.
От 1942 г. пътят на учения Димитър Димов завинаги се обвързва с литературата. Той започва да сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците „Литературен глас", „Литературен фронт", „Мир", „Народна култура'", „Отечествен фронт", списанията „Септември" и „Театър". Творбите на Димов го превръщат е един от най-четените и обичани модерни класици в българската литература. „Поручик Бенц“, „Осъдени души“ и „Тютюн“ са романи, удивителни в художествените си и психологически прозрения, в интелектуалната си дълбочина и езиково богатство.
Димитър Димов създава и пиесите „Жени с минало", поставена за пръви път през 1959 г. в Театъра за младежта в София, а „Виновният" (1961) и „Почивка в Арко Ирис" (1964, постановка на Филип Филипов) се играят с успех на сцената на Народния театър „Иван Вазов". „Осъдени души“ е поставена през 2007 г. от режисьора Бойко Илиев.
Димитър Димов умира през 1966 година в Букурещ. Оставя редица недовършени творби, чиито ръкописи днес се съхраняват в неговия литературен музей.
