117 години и 261 дни. На тази възраст Кейн Танака се превърна в най-възрастния човек, живял някога в Япония на празника, когато „Страната на изгряващото слънце“ почита своите възрастни граждани. На 9 март 2019 г. японката влиза и в „Книгата за рекорди на Гинес“ като „най-възрастният жив човек“.

За да отпразнува постижението си, японката изпива бутилка от любимата си газирана напитка – кола, похапва шоколад и носи тениска с лика си. Според 60-годишния ѝ внук, тя е в добро здраве и се наслаждава на живота всеки ден. 

Танака е родена на 2 януари 1903 г. и е седмото от 9 деца. Сега тя живее в старчески дом в град Фукуока. Заради пандемията от коронавируса, тя няма възможност да се среща със своите близки и прекарва времето, играейки настолни игри с останалите живеещи в институцията.

Рекордът за най-продължителен живот в историята все още държи французойката Жан Калман, която умира на 122 години през 1997 г. След нея се нарежда американката Сара Кнаус, която умира на 119 години през 1999 г. Танака остава трета и все още има възможността да подобри някой от рекордите. 

Столетниците в Япония

Японците на възраст над 65-годишна възраст са с рекорден брой – над 36 милиона, според данни на държавните агенции. Тези от тях, които вече са отпразнували стотния си рожден ден, са 80 450. Това е най-високият брой столетници в Япония някога и насочва вниманието към бързо застаряващото население.

Сред проблемите, които се свързват с него, е дисбалансът между работещи и пенсионери и финансовите проблеми за държавната хазна, които той поражда. Освен това съществува и проблемът от изтощаването на здравната система заради по-високият шанс от развиване на хронични заболявания като диабет и сърдечносъдови болести и деменция с напредване на възрастта.

Според японското здравно министерство 88% от столетниците са жени. Това допълнително подчертава проблемите, които могат да бъдат свързани със застаряващото население заради неравенството между половете и тяхната роля в обществото.

По-високата продължителност на живота при жените ги излага на риск да останат сами на старини, а по-ниските им приходи увеличава риска те да живеят в крайна бедност след пенсия, според експерти.