Интересен, авангарден, самобитен, опак, истински, смешен. Тези определения вървят след името на Теди Москов откакто той е част от културния живот. Същите определения може да вървят чинно и след всеки негов спектакъл, включително и най-новия – „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“ в театър „Зад канала“. И с това сякаш може да бъде казано всичко за всяко представление, създадено под неговата виртуозна диктатура.

Всеки път, след общуване със света на Теди Москов, можем да си задаваме едни и същи и въпроси: Дали той е уморен от асоциации, импровизации и лудории на сцената. Дали чувството му за хумор има нужда от извор, който не да утоли, а да удави сарказма, провокиран от всичко наоколо. И дали сърцето на винаги различния и до болка откровен режисьор може да издържи на лъжата и псевдоаплодисментите от страна на почти изгубената в прехода българска реалност.

Снимка: Малък градски театър Зад канала

„Аз обичам, ти обичаш, тя обича“ няма да разочарова онези, които обичат Теди Москов заради „Мармалад“ и „Улицата“, нито тези, които отиват в театъра, за да отдъхнат, да се превиват от смях или да си подремнат успокоени, че между живота и театъра разлика няма. И докато някой сънува или мечтае в залата, той – режисьорът, е там, на първите редове и стриктно премисля какво може да бъде подобрено.

Сцената е решена в черно-бяло, като контрапункт на всичко, на което ще бъде подложена в рамките на два часа. Нищо не е черно-бяло – факт, който всички знаят, но не признават. И така, в хаоса някои ще бъдат честни и щастливи, защото честта на честния е да бъде нещастен, друг ще е рогоносец за час-два, трети ще чака и подскача, четвърти ще разбере, че от честните хора стават страхотни мошеници, а честните и щастливите все повече ще мразят подлите и богатите...

Снимка: Малък градски театър Зад канала

Действието се развива през 30-те години на миналия век. А както ще стане ясно, и тогава, и сега е имало и любов, и излъгани надежди, неосъществени мечти, пропаднали намерения. По-важното е, че се поставя въпросът какво трябва да се направи, за да не ни е все тая – състояние,  достойно да бъде титулувано като една от болестите на съвремието. Лечението се крие и зад факта, че най-честно използваните местоимения са аз, ти, той и тя, липсва ние, но пък постоянно се повтарят два глагола – обичам и съжалявам.

„Аз обичам, ти обичаш, тя обича“ е вдъхновен от филма на Еторе Скола – „Обичахме се толкова много" от 1974 г., с Клаудия Кардинале, Нино Манфреди, Виторио Гасман, Алдо Фабрици и Стефано Сата Флорес. Артистите в нашето представление не им отстъпват по нищо, подчертава Теди Москов.

Историята

Белинда (Каталин Старейшинска) е жената, в която трима първи приятели са влюбени в продължение на 30 години.

Като пациентка в болница, тя открива ляво мислещия идеалист Алесандро (Малин Кръстев) – санитар с тапия за доктор. Белинда е пристрастена към театъра, мечтае да стане актриса и често припада от глад, защото всичките си пари дава за билети за спектакли.

Снимка: Малък градски театър Зад канала

При случайна среща на Белинда и Алесандро с лудия киноман Филипо Филмини (Филип Аврамов), тя открива сродна душа. А когато се появява и третият приятел – красивият юрист Джовани (Владимир Зомбори), Белинда е отново влюбена – като за първи път. Независимо че Джовани е подъл, предава приятелите си и изоставя любимата си, за да се събере с фъфлеща и леко дебилна богата дама (Ирини Жамбонас).

Заради всички което й се случва, Белинда често се пита дали е много влюбчива или е лека жена...

Екипът

Актьори – Малин Кръстев, Филип Аврамов, Владимир Зомбори, Каталин Старейшинска, Ирини Жамбонас, Иван Петрушинов, Таня Пашанкова, Мак Маринов, Георги Кацарски;

Сценарий – Теди Москов и Симон Шварц;

Музика – Антони Дончев, който в представлението свири на пианола на живо;

Сценография и костюми – Петя Стойкова.

Снимка: Малък градски театър Зад канала

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!